събота, 24 март 2018 г.

Приключенията продължават: "Алеа Аквариус. Цветовете на морето"

Заглавие: "Алеа Аквариус. Цветовете на морето"
Поредица: "Сага за Морското момиче"
Автор: Таня Щевнер
Издателство: ЕМАС
Оценка в Goodreads: 
Анотация:
Алеа най-сетне е разбрала защо открай време се чувства някак особено, някак различна от другите. Тя е морско момиче. Но не спира да я терзае мисълта какво се е случило с родната ? майка и защо подводният свят сякаш е престанал да живее. Възможно ли е тя да е единственият оцелял морски човек?
И така, екипажът Алфа Кру поема курс към обвитото в тайни езеро Лох Нес в Шотландия. Не само Алеа се надява да намери там очакваните отговори. Ленокс също се пита дали не е морски човек. И дали това не е причината за магическото привличане между двамата.
А в Лох Нес ги чакат разкрития, от които им спира дъхът...

Здравейте!! След месец отсъствие съм тук с ново ревю, тоест нова прочетена книга. Това е първата книга, която прочетох до край от края на януари насам. Май третата прочетена през 2018? Определено не съм свикнала на толкова малко четене, но напоследък не нечетенето, а именно четенето се превърна в рядкост за мен.
Тази сутрин се събудих рано и имах желание да почета.. и прочетох тази книга! Нека вече премина към ревюто! "Цветовете на морето" е втората част от немската поредица "Сага за Морското момиче" от Таня Щевнер. Ако не сте чели първата част "Повикът на водата", можете да разберете повече за книгата тук.

Втората книга започва точно от там, където е приключила първата. Вече с ясна цел, разноцветният екипаж на "Алфа Кру" потегля към Лох Нес, Шотландия. Докато стигнат до крайната цел членовете на екипажа преминават през множество приключения, затруднения и изненади, а после даже им се налага да се разделят! В крайна сметка накрая те разбулват мистерията около морските хора и морските същества, а Алеа и Ленокс откриват за себе си много повече от това на което са се надявали.


В тази книга Алеа, Бен, Сами, Тес и Ленокс са още по-близки отколкото в първата, а Ленокс вече може да се нарече истински член на екипажа, най-накрая приет по-топло от останалите. Преминавайки през все повече приключения, героите се сближават все повече и стават все по-сплотени, особено Алеа и Ленокс, а между тях се появява и трепетът на първата детска любов..


В сравнение с "Повикът на водата", в "Цветовете на морето" има повече обрати, някои от които доста неочаквани. Книгата е написана в същия ненатоварващ стил като предишната и е съвсем лека за четене. Даже би ми допаднала повече, ако беше с една идея повече дълбочина, но пък именно това и качество я направи толкова лесна за четене за мен и вероятно точно затова, че беше толкова лека е и единствената книга, която успях да прочета през последните два месеца, които бяха прекалено натоварени за по-сериозна литература. Краят на книгата обещава още една крайна цел, този път Исландия, и много нови приключения.

Коя е любимата ви книга, насочена към по-малките?

Няма коментари:

Публикуване на коментар