понеделник, 14 август 2017 г.

Любовта, болката и загубата в "Толкова близо до хоризонта" от Джесика Кох

Заглавие: "Толкова близо до хоризонта"
Поредица: "Трилогията за Дани"
Автор: Джесика Кох
Издателство: ЕМАС
Оценка в Goodreads: 4,41
Анотация:

Най-силната любов.
Най-силната болка.
Една истинска история.
Джесика е на седемнайсет, наслаждава се на живота и гледа напред в многообещаващо бъдеще. Тогава среща Дани - самонадеян двайсетгодишен красавец, роден в Атланта. С Джесика е свършено - тя лудва по него, но не само заради външния му вид. Около Дани витае мрачна тайна.
Постепенно момичето успява да надникне зад фасадата на младия мъж и да стигне до неговата същност. Отварят се бездни: Дани носи дълбока травма от детството и - далеч от близки и родина - се бори за нормален живот.
Въпреки всички трудности и противно на всякакъв разум, между двамата възниква и луда страст, но и дълбока обич. А при Дани не само миналото е мрачно. Белязано е и неговото бъдеще. Започва луда надпревара с времето...
Една история за приятелство, смелост, доверие и силата да се откажеш. Една истинска история от началото до края.

Здравейте! Днес ще ви говоря накратко за една книга, която успя да ме разтърси и дълбоко трогна. Става въпрос за "Толкова близо до хоризонта". В книгата се разказва за младата Джесика, която се запознава с чаровния и предизвикателен Дани, който ту се държи топло, ту студено и в началото силно (п)обърква Джесика. След време Джесика разбира защо Дани се държи по начина по който се държи и тогава започва една история, чийто край е предопределен още от самото начало. 

"Безмълвно оплаках загубата на нещо, което никога не бях притежавала."


"Мисля, че имам нужда от това. Нуждая се от човек, който понякога да надраска гладката повърхност, вместо да гледа отвъд нея. Точно така. Искам момиче, което да ме опознае истински."


"Сарказмът е мечът на интелектуалеца."

А споменах ли, че Джесика всъщност е.. авторката. Книгата е интерпретативен сбит разказ на няколко години от младостта ѝ. Нали се случва да плачете докато четете някоя книга и да се опитвате да се успокоите със "Спокойно, всичко е наред. Всичко това е просто художествена измислица. Нищо от това не е реално."? За тази книга това успокоение не е валидно, понеже самата Джесика Кох е преминала през всяка болка, радост и тъга, описани в книгата.

"За последен път полетя
над облаците и отиде надалеч.,
сега сияеш отвисоко,
но домът ти е в моето сърце."


"Времето лекува рани, но оставя белези."


"Ако ме потърсиш, не гледай надолу,
аз съм толкова близо до хоризонта."


Самата история беше.. сърцераздирателна, а начинът на писане невероятно лек. Кох определено е успяла да подбере моментите, за които да пише и е успяла да ги представи по увлекателен и лесен за четене начин. Беше ми интересно да чета и главите, в които се описват мислите и чувствата на другите хора. Така успях да видя каква е представата на авторката за тези хора и за мислите, които са ги спохождали. 


" - Страхувам се. Ще угасна, няма да ме има. Ще изчезна...
   - Никой не изчезва просто така, Дани. Една част остава завинаги. Наречи го душа, наречи го, както искаш. Нещо остава. В сърцето, в спомена. В заобикалящата ни природа, в светлината и във вятъра. "



"Броят на годините няма значение, когато трябва да се определи дали един живот е ценен, или безполезен. Твоят живот беше повече от смислен. Ще оставиш трайна следа след смъртта си."

"Аз се надявам да намеря моята свобода във вечността."

Тази книга ме накара да изпитам много неща - радост и тъга, смях и сълзи, яд и болка. Имаше моменти, в които просто затварях книгата и се опитвах да се успокоя преди да продължа. Авторката е преминала през много неща заедно с Дани и тези неща са я белязали за живот, а вече и мен. Възхищавам се на смелостта на авторката, и за това, че е успяла да разкрие тази невероятно значима и болезнена част от живота си с нас, читателите. Не съжалявам, че прочетох книгата. Накара ме да чувствам много, но всяка болка си заслужаваше за да се докосна до тази история. Както Дани ще остане завинаги в сърцето на Джесика, така и тази история ще остане в моето. 

"Понякога излизам на балкона, поглеждам към долината и после към хоризонта. Тогава усещам, че съм си у дома."

Благодаря на издателство ЕМАС за предоставената възможност!

3 коментара:

  1. Поредното уидивително ревю, Сю :) ! Определено успя да ми припомниш всяка една емоция, която изпитах по време на прочитането на книгата. Това е една от най-емоционалните истории, до които някога съм се докосвала и съм искрено щастлива, че ти също си успяла да й се насладиш, макар вероятно също да си си изплакала очите като мен!
    Но опредлено си струваше, нали ? ^^
    Е, лека и книжна седмица, с нетърпение очаквам новото ти ревю! :)

    ОтговорИзтриване
  2. Невероятно ревю, напълно споделям мнението на Габриела Николова. И при мен ефектът бе същият, накараме да изпитам всяка една емоция отново. Отпечата се във сърцето ми, просто!!! Благодаря ти, за прекрасното ревю!!!

    ОтговорИзтриване
  3. Много ви благодаря за милите, думи момичета! Книгата определено си струваше. Пожелавам книжна седмица и на двете. 💖

    ОтговорИзтриване