неделя, 14 януари 2018 г.

"Единственият спомен на Флора Банкс" от Емили Бар

Заглавие: "Единственият спомен на Флора Банкс"
Автор: Емили Бар
Издателство: Кръгозор
Оценка в GoodReads: 3,55
Анотация:
Флора Банкс е на 17 и не помни нищо, защото има частична амнезия. Тя не помни на колко години е, какво е правила преди няколко часа, къде е ходила и какво трябва да върши. Затова ръцете ѝ са изписани с указания, с думи за напомняне и странната фраза - Флора, бъди смела! Живее със спомените си на 10-годишна и познава само родителите си и най-добрата си приятелка от детството Пейдж. Но една целувка променя всичко!
Дрейк - гаджето на Пейдж, в нощта преди да замине за Норвегия, целува Флора. Това е единственият спомен, който остава трайно в съзнанието ѝ. Тя е убедена, че само момчето може да ѝ помогне и да я върне към нормалния живот. Затова тръгва за далечния Свалбард, за да намери Дрейк и истината за себе си. Но намира много повече. Дали това, което ще открие, няма да промени отношението ѝ към най-близките? И как да разбере на кого да вярва, когато не може да се довери дори на себе си? Едновременно трогателна, позитивна и романтична история, но не такава, каквато очаквате!



Здравейте! Първото ми ревю за годината е на една книга, която беше едно от последните ми четива за 2017-та. Книгата ми грабна интереса заради сюжета - все пак става въпрос за героиня, която постоянно забравя и ми беше много интересно да видя как е написана. Все пак не очаквах да се различава много от обичайните книги, предназначени за тази възрастова аудитория. Обаче сгреших.

Флора е прекрасно момиче, което има семейство, което го обича, най-добра приятелка, която тя обича като своя сестра и като цяло всичко в живота и би било наред, ако не съществуваше частичната и амнезия. Единствените спомени, които остават трайно са тези, които е създала до десетгодишна възраст, а всичко след това в рамките на няколко часа изчезва, все едно никога не се е случвало.. до нощта, която бившето гадже на най-добрата и приятелка я целува, а този спомен така и не изчезва..
а след това, когато тръгва на пътешествие за да намери Дрейк, живота на Флора става по-заплетен и от преди. Флора изминава дълъг път за да го намери, само за да разбере, че хората не са такива, за каквито ги мислим, а това пътешествие се превръща по-скоро в пътуване към себе си.



"Не се паникьосвай, вероятно всичко е наред. 
Ако не е, паниката само ще влоши ситуацията още повече."

Главната героиня ми се стори много симпатична, решена млада дама, която колкото и трудности да срещаше не се отказваше, което пробуди в мен уважение към нея.
За Дрейк дори и не искам да си мисля. "Принцът на бял кон" понякога може да се окаже и голям двуличен задник. За Пейдж мога да кажа, че въпреки всичко, което се случи, тя в крайна сметка се оказа невероятна приятелка, но родителите на Флора искрено ме разочароваха. Особено майка ѝ. 

Тази книга беше написана по един доста различен начин, именно защото спомените на Флора постоянно изчезваха. Това, което се предполагаше, че е лека тийнейджърска книга, за мен се превърна в едно невероятно приключение с нотки на трилър, които ме изправяха на тръни на моменти.  Мисля, че сюжетът беше доста интересен и с крайно неочаквани обрати, а героите доста добре изградени. Тази книга определено ми даде повече отколкото очаквах от нея. 


Благодаря на издателство "Кръгозор" за предоставената възможност! 

Няма коментари:

Публикуване на коментар