петък, 26 януари 2018 г.

19. Обич. "Думи в тъмносиньо".





Здравейте!! Днес съм решила да ви говоря за една прекрасна книга, но преди това искам да ви кажа няколко думи за понеделник - двадесет и втори януари.
На 22.01. навърших 19 години. Денят определено беше изпълнен с много емоции, прекрасни хора и много обич. В този ден успях да се видя с повечето от най-близките ми хора и получих прекрасни подаръци и още по-прекрасни моменти. Този път за разлика от миналата година не мисля да качвам снимки в публикацията и да споменавам имена, но пък реших тази публикация освен за рождения ми ден да е и за една книга, която ми беше подарена от невероятните момичета от Хеликон Русе за рождения ден. Книгата е "Думи в тъмносиньо" и я прочетох както се казва - на един дъх.

Представете си книжарница, където има градинка за четене и цял отдел с книги, които могат да се прочетат на място, може да се пише в тях и да се оставят писма и бележки в тях, но не могат да се купуват. Ето в тази книжарница е израснал Хенри - главния герой на тази история и точно в нея отново се сдобрява той с бившата си най-добра приятелка Рейчъл, която сега е сякаш съвсем различен човек и никой не знае защо.. Книжарницата е на път да бъде продадена и с нея сякаш изчезва и надеждата на голяма част от героите.. Но дали ще се справят те?..


Книгата е написана от две гледни точки - тези на Хенри и Рейчъл, които се редуват в различните глави. Чрез тях ние опознаваме както различните светове и преживявания на героите, така и начина, по който възприемат те едни и същи случки..

Книгата несъмнено е богата на най-различни и интересни герои, които просто или се харесват на читателите или моментално стават омразни, но и в двата случая го карат да изпита нещо. Не мога да кажа, че книгата ме е държала на тръни или нещо подобно понеже краят не беше много труден за предсказване, но без съмнение беше много интересна и просто не можех да я оставя и да спра да чета. Любовта към книгите в тази книга беше просто огромна, а част от многото книги и автори, които се споменават в нея ми влязоха в списъка за четене без да се замисля повторно.


"..обичам книгите чак до точките в тях. 
Обичам ги по начин, за който няма логика и доводи."

В тази книга става въпрос за много неща - любов, приятелство, загуба, книги, а и много повече - кога трябва да се откажем и да пуснем някого и кога да се борим. Както казах, в тази книга ставаше въпрос за много неща, но най-много от всичко за чиста и искрена обич и любов.

Ето и малко (или малко повечко) цитати от книгата: (изобщо не си пестях хайлайтъра)

"Ако се отказваме от нещата, които обичаме, в тежките моменти, 
светът би бил ужасно място."

"Нужно ли ти е да я разбереш, за да я обичаш?"

"Понякога науката не стига. Понякога имаме нужда от поезия."

"..поглеждаме назад и разчитаме миналото през призмата на настоящето."

"Едно е да си представиш да живееш без нещо, което обичаш. Съвсем друго е когато наистина го няма."

"..някъде напред съществува бъдеще, което чака да бъде написано. Настоящето ли? Настоящето е наше, стига да си го вземем."

"Губим разни неща, но понякога си ги получаваме обратно. Животът невинаги протича в реда, който желаем."


А любимия си цитат от книгата запазих за най-накрая:

".. думите значат нещо. Не са безполезни. Ако бяха безполезни, нямаше да могат да възпламенят революции и да изменят историята и нямаше да са онова, за което мислиш вечер, преди да заспиш. Ако бяха просто думи, нямаше да слушаме песни, като малки деца нямаше да молим да ни четат. Ако бяха просто думи, тогава нямаше да съдържат смисъл и историите нямаше да са навсякъде около нас още отпреди човечеството да се е научило да пише. Ако бяха просто думи, хората нямаше да се влюбват заради тях, да се чувстват зле заради тях, да изпитват болка заради тях, болката им да бъде облекчавана пак заради тях.."

1 коментар:

  1. Здравей, ревюто ти много ми хареса. Съвсем скоро разбрах за теб, но мисля да продължавам да те следя и, ако нямаш нищо против, да си взимам идеи😉

    ОтговорИзтриване