неделя, 12 ноември 2017 г.

"Камъните падат, всички умират" от Линдзи Рибар

Заглавие: "Камъните падат, всички умират"
Автор: Линдзи Рибар
Издателство: Orange Books
Оценка в GoodReads: 3,55
Анотация:
Семейство Куик умеят да крадат.
Умеят да крадат мисли, чувства, спомени, копнежи и дори физически белези. Единственото, което им е необходимо, е контакт с вас или ваша вещ. Разбира се, никой не знае за дарбата им. Никой не знае и че ако Уилоу Куик не изпълнява редовно ритуала на триадата, Скалата, под която градчето Три Пийкс е сгушено, ще се срине върху всички.
Аспън Куик с удоволствие решава да изкара лятото у баба си. Особено когато приятелите му Тео и Бранди (в която Аспън е влюбен много тайно и много отдавна) решават да го придружат. Първоначално всичко върви добре. Той помага на баба си за ритуала, а скоро, сякаш с магия, Бранди зарязва Тео и се влюбва в Аспън. Случайност? Едва ли. Но нещата започват да се влошават, когато в играта се появява книжарката Лия и присъствието ѝ повдига въпроси за една неясна смърт, за едни съмнителни действия и за една зловеща семейна история.
Кои са всъщност семейство Куик и как можеш да се измъкнеш от притегателната им, манипулативна аура?


Семество Куик са крадци - това се разбира още от първото изречение на анотацията.
Целият род Куик имат "дарбата" да крадат физически белези, спомени, мисли и чувства. Те също имат задължението да крадат определени неща от определени хора за да предотвратят падането на Скалата върху градчето Три Пийкс. Но през последното лято се разкриват тъмни семейни тайни, а нещата изобщо не се оказват такива, за каквито се представят и живота на Аспън Куик се обръща едва ли не с главата надолу.


Членовете на семейството, така свикнали с "кражбите", особено пък онези за лична изгода и собствени цели, изобщо не осъзнават, че това, което правят е нещо лошо. Особено пък главният ни герой - Аспън Куик. Затова първата реакция, която книгата изтръгна от мен беше:
Аспън Куик е задник. 


Егоистичен, манипулативен, несъобразителен задник, който без да се притеснява отнема от хората какво ли не - става въпрос дори за такива кражби, които да променят изцяло живота на най-близките му. 

Една от хората, които играят по-голяма и важна роля е Лия - тя е единственият човек, от когото Аспън, по необяснима причина, не може да краде. Тя също играе ключова роля в разкриването на мистерията около семейство Куик и Скалата. Може да се каже, че отношенията му с Аспън са меко казано сложни, а точката до която ескалират - поне за мен неочаквани.

"Ще откраднеш от личността му - възрази тя. - От мислите му. От онова, което го прави такъв, какъвто е. Не можеш просто така да променяш хората."

В книгата се редуват глави, развиващи се в настоящето и такива в миналото, които ни помагат да вникнем в историята и да видим цялата картина. Лично аз не можех да се откъсна от книгата и една вечер седнах с нагласата да прочета 40 страници, но "по грешка" прочетох 140 до 3 часа през нощта.

Книгата е много интересна и малко по-различна от обичайните книги от жанра, понеже се набляга не толкова на фантастичното, колкото на философското. За мен колкото и приятна да беше тя, нещо в нея липсваше - може би чувството за завършеност - не съм много по отворения край. 
Макар и много лека за четене, книгата съдържа в себе си една много важна мисъл.
Имайки предвид колко бързо и с какъв интерес и удоволствие прочетох книгата, с радост бих посегнала и към друга книга на авторката, а на вас ви препоръчвам да не пропуснете да се докоснете до магията на тази книга.

Няма коментари:

Публикуване на коментар