събота, 4 ноември 2017 г.

Да бъдеш различен: "Симптоми на това да бъдеш човек"

Заглавие: "Симптомите на това да бъдеш човек"
"Symptoms of being human" в оригинал
Автор: Джеф Гарвин
Оценка в GoodReads: 4,17

Здравейте!
Напоследък чета няколко книги и в крайна сметка не завършвам нито една и наскоро открих начин, по който си оползотворявам времето, през което трябва да си върша задълженията вкъщи: аудио книги. И така "прочетох" една, а после много бързо и друга. Именно за втората искам да ви говоря и тя се казва "Симптомите на това да бъдеш човек".

В книгата се разказва за Райли. Първото нещо, което ще се запитате, когато видите Райли, с неутралните дрехи, прическа и държание, е дали е момче или момиче. Отговорът:
понякога е момче, понякога момиче, а понякога някъде между двете. Райли е джендър флуид.
И както се очаква - животът на Райли изобщо не е лесен.
Райли се притеснява много, както заради отношението на останалите, така и за всичко останало. Все пак да бъдеш различен е едно, да бъдеш тормозен заради това - съвсем друго. Повечето от дните, през които преминава могат да се сравнят с ад - пристъпи на тревожност, тормоз, чувството, че не е това, което трябва да бъде. Когато се мести в ново училище Райли очаква ново начало - по-добро отношение, или ако не това, поне липса на отрицателно. Очаква да се чувства по-добре. Обаче още от първия ден установява, че в новото училище нe е по-

различно, отколкото в старото.
Когато Райли решава да си създаде блог, вслушвайки се в съвета на терапевта си, установява две неща:
1. Писането всъщност е нещо, което се удава на Райли;
2. Има много хора, които преминават през подобни неща
Чрез блога, Райли си намира отдушник за мислите и чувствата, които изпитва, а да комуникира с други хора като него определено влияе добре. Всичко с блога върви чудесно, докато не получaва първото съобщение, изразяващо омраза, а нещата след това малко или много се объркват.

В новото училище Райли все пак успява да завърже приятелства: Бек, в която, както се очаква се влюбва и изненадващо, но единственото момче от футболния отбор, което не проявява агресия към Райли - Соло.

Макар и в началото да знае кой е, с времето Райли намира увереност в себе си - увереност да го признае пред себе си, пред останалите и начин да приеме същността си като по пътя се натъква на не малко неприятности и затруднения.

Мога да кажа, че книгата беше приятна и лека за четене, макар и темите, които засягаше да не бяха изобщо леки. Не мисля, че имаше кулминационни моменти и нещо в книгата сякаш липсваше - може би точно това. Фактът, че авторът така и не спомена пола при рождение на Райли, е едно от нещата, които ми хареса.
Макар и в книгата да ставаше въпрос за един герой, може да се каже, че Райли символизира голяма част от хората в това положение, и въпреки, че не всички да премиват през същите затруднения, голяма част от тях стават жертви на тормоз.
Книгата не беше нещо особено като литературна творба, но смисълът, който носеше и темите, които засягаше си заслужаваха прочита.

А вие чели ли сте книги на такава тематика?

Няма коментари:

Публикуване на коментар