събота, 23 септември 2017 г.

Цитати и пет причини да прочетете "Малката билкарница в Монмартър"

Заглавие: "Малката билкарница в Монмартър"
Автор: Донатела Рицати
Издателство: СофтПрес
Оценка в GoodReads: 3,64



Анотация: 

Добре дошли в малката билкарница в Монмартър. 
Мястото, което събужда надеждата.

Виола смята, че е изгубила всичко. Съпругът й е мъртъв, семейството – отчуждено. Дори професията, в която винаги е намирала опора, вече не й носи радост. Виола е природолечител, а е трудно да лекуваш чуждите болки, когато не можеш да овладееш своята собствена. Единственият шанс за ново начало на младата италианка е да се върне в Париж – там, където за първи път изучава тайните на натуропатията и открива малкото магазинче за билки на сестрите Фльоре-Бюри. Сред уханията на цветя и есенции, сред стари приятели и нови познати, Виола започва да пише първата страница от новия си живот. Но миналото не може да бъде изтрито. То напомня на Виола за себе си, разкрива й невероятен дар, оставен от любовта на живота й, но и неподозирани тайни. А някъде там – между лекотата на свободата и тежестта на лъжите, настоящето проправя път за нова любов.

Здравейте! Знам, че съм много редовна и напоследък рядко пиша, но ето ме сега с нова публикация. Искам да ви говоря за "Малката билкарница в Монмартър" и да ви дам пет причини да я прочетете. 

1. Атмосферата
Това е книга все пак, каква ли атмосфера може да създаде?
Отговорът на въпроса е много прост. Представете си Париж, аромат на лавандула, мента, най-различни билки.. или за по-невероятно усещане.. в зимно време да стъпите в топлия магазин, ухаещ на най-различни билки, пренасящ ви назад във времето.. уютно кътче, което ви кара да забравяте за всичко поне за малко.. а кориците с аромат на лавандула помагаха за усилването на това чувство..


2. Начинът на писане
Не исках да използвам думата стил понеже това, което имам предвид не е само стила на писане, който е лек и ненатоварващ, но и това, че в почти всяка глава е поместена непозната за мен информация свързана или с иридологията или с чакрите.

3. Засегнатите теми
В книгата са засегнати теми, които не са сред най-популярните, някои, от които всъщност набират популярност. До преди тази книга не се бях заинтересовала от чакрите, природолечението, а за иридологията дори не бях чувала. След прочитането на тази книга тези теми ми привлякоха вниманието достатъчно за да искам да разбера повече за тях и да потърся информация. И всъщност много се радвам за това, понеже, ако не друго поне си обогатих общата култура. 

4. Реалистичният начин, по който е написала
В книгата нещата не се случват пресилено. Нито прекалено бързо, нито прекалено бавно. Нещата не са преувеличени, така че няма точки, в които напрежението да се усеща във въздуха, но това прави книгата за мен една идея по-добра. Мисля, че се подразбира, че повече се влека от фентъзи или книги от различни жанрове с YA насоченост, но четенето на книги от различни жанрове напоследък ми харесва все повече, а книги като тази определено допринасят към това.

5. Самата книга
Тази книга не е нито за самопомощ, нито е от книгите, които са наръчници в някои области (в случая визирам природолечението и иридологията), но все пак в нея са преплетени, както художествена литература, така и нещата, които отбелязах преди малко и мисля, че комбинацията е наистина много добра. Едновременно с интересната история по ненатрапчив начин се поднася полезна информация, а в крайна сметка от всичко това има и поука.. 

Мисля, че всичко това е невероятно и не мисля, че имам какво друго да добавя, затова ето няколко цитата:

"Спомням си, че когато ми разказваше това, си помислих колко се възхищавам на невероятната сила на жените. Продължавам да се изненадвам от нея и до ден днешен. 

Изгкежда, извира от някакъв неизчерпаем кладенец, скрит в най-дълбоките кътчета на души, изковани от стомана. Борби, лишения, болка - никое нещастие не може да ги сломи. Възраждат се, събират парчетата от цял един живот и ги съшиват отново като чисто нова дреха."

"..не можеш да избягаш от болката, съкровище, ако ще да стигнеш и до края на света. Ако не убиеш своите призраци, те ще продължават да те преследват, където и да отидеш."

"Дали действителността съществува извън нас, или е само отражение на нашите страхове и тайни желания?"

"..не се налага да се насилвам да бъда друга освен себе си, няма загатвания от никакъв род, няма стратегии, няма потайни игрички. И няма рискове."

"Животът е непредвидим; такива са и човешките същества."

Благодаря на издателство СофтПрес за предоставената възможност!

Няма коментари:

Публикуване на коментар