сряда, 7 юни 2017 г.

Водата зове в "Алеа Аквариус. Повикът на водата" от Таня Щевнер

Заглавие: "Алеа Аквариус. Повикът на водата"
Поредица: "Сага за Морското момиче"
Автор: Таня Щевнер
Издателство: ЕМАС
Оценка в Goodreads: 
Анотация:
Леденостудената вода се затвори над главата ѝ. Тя отчаяно зарита с крака и загреба с ръце. Сърцето ѝ се блъскаше в ребрата - ала внезапно я обзе невероятното чувство, че то бие така не от страх, а от радост.
Морето привлича Алеа с невероятна сила, откакто тя се помни - и въпреки това не ѝ е позволено дори да доближава водата, защото я грози смъртна опасност. Това са били последните думи на майка ѝ, преди да изчезне. Как и защо родната й майка я е поверила на друга жена - тази тайна не излиза от ума на момичето. А възможност да тръгне по следите ѝ се открива, когато среща децата от екипажа Алфа Кру, кръстосващ морета и океани с платнохода "Херкулес". Но един ден силна буря изхвърля Алеа зад борда и досегът с водата й разкрива неподозирани способности и чувства. И оттогава нищо вече не е същото...



Здравейте! 
Тук съм с ревюто на една книга, която прочетох за отрицателно време и ми хареса наистина много. Книгата е първата от сагата за Морското момиче.

Тя не е от обичайните възрастови категории, които чета, понеже повече клони към middle grade и мисля, че е подходяща за 10 годишни и нагоре. Това абсолютно не означава, че не я изядох от корица до корица за три дена и то с удоволствие. 




В книгата се разказва за Алеа, която цял живот е отбягвала водата, заради алергия, която би могла да се окаже смътоносна. Дъжд, море, лед, чаша студена вода - това са неща, от които тя се страхува и отбягва на всяка цена. Когато за първи път вижда кораба "Круциус" нещо в нея трепва. А когато се запознава с екипажа му - Бен, Сами и Тес, нейният живот се преобръща напълно. 

Поради състоянието на приемната си майка, Алеа трябва да избяга далеч и "Круциус", както и новите приятелства са точният отговор. Разбира се това е безумие понеже тя не трябва да доближава водата, но гласът на сърцето ѝ е по-силен от този на разума. Поемайки по това пътешествие за откриване на истинската си майка, Алеа преди всичко открива неочаквани истини за себе си, както и приятели, които се превръщат в нейно семейство.




Бен беше много грижовен и мил и се опитваше да се справя с всичко случващо се и ми хареса как беше готов да разшири семейството си. Понякога му се налагаше да се държи строго, но честно казано - това беше съвсем нормално.


А Сами - това момче е толкова жизнено и любвеобилно! С цялата си енергия и детинска радост, той всеки път успяваше да ме усмихне.  
Тес, макар и по-резервирана, определено беше по-различна от другите, но мисля, че това и придаваше допълнителен чар, а моментите на слабост - още по-голям.

Ленокс си беше различен още от самото начало - мистериозен и потайнствен. На него мнението ми е много противоречиво. Странна птица е.


Но пък те всички са странни птици.


Стилът на писане беше наистина много лек и увлекателен и историята беше поднесена по много приятен начин. Мисля, че книгата е подходяща, както за по-младите читатели, така и за по-възрастните, които искат да си вземат почивка от ежедневието и да се насладят на едно топло и ненатоварващо четиво. Прочетох книгата в момент в който не ми беше до усмивки, но тя постоянно ме караше да се усмихвам. 
Водата призова Алеа да открие същността си, но призивът на водата не беше само към това. Той беше и за приятелство, обич и приключения и аз нямам търпение да се докосна до втората книга от сагата. Ако искате и вие да се потопите в света на Морското момиче - не се бавете.
Водата зове!




Ето и един красив трейлър към тази красива книга. 
https://www.youtube.com/watch?v=eTfFWQosz3Y



 Благодаря на издателство ЕМАС за предоставената възможност!

Няма коментари:

Публикуване на коментар