събота, 27 май 2017 г.

Пътешествие през вековете с "Гондолата на времето" от Ева Фьолер


Заглавие: "Гондолата на времето"
Автор: Ева Фьолер
Издателство: Ибис
Оценка в GoodReads: 3,96
Анотация:
Седемнайсетгодишната Ана прекарва лятната си ваканция във Венеция. По време на една от разходките си из града вниманието ѝ е привлечено от червена гондола. Странно. Не са ли всички гондоли във Венеция черни? Когато няколко дни по-късно Ана посещава известната Историческа регата, в навалицата е бутната във водата и е спасена от изключително чаровно младо момче, което я издърпва в... червената гондола. И преди Ана да успее да слезе и да се върне обратно на кея, изведнъж въздухът около нея започва да трепти и светът пред очите ѝ изчезва...
Когато идва отново на себе си, Ана разбира, че годината е 1499-а. Не ѝ остава нищо друго освен да се справи със ситуацията, в която се е озовала. Но всеки един ден е истинско изпитание - без козметика, без топла вода и медикаменти и най-вече без връзка с интернет и любимия ѝ айпод. Междувременно Ана търси начин да се върне обратно в настоящето и докато се опитва да разреши загадката около пътуването си във времето, непрестанно попада на Себастиано, мистериозното момче от гондолата. Скоро тя разбира, че озоваването ѝ в миналото всъщност съвсем не е случайно...
Пресъздавайки прекрасно живота във Венеция през XV век, подправена с романтика и поднесена с изключително чувство за хумор, историята ще ви завладее от първата страница и ще задържи интереса ви до последната.
~


Здравейте! Този път съм тук с ревюто на една книга, която далеч не отговаряше на
очакванията ми. Тя помете всичките ми очаквания и ги остави далеч зад себе си. Това, което получих като ѝ отделих време.. това беше великолепно и аз нямам търпение да ви говоря за нея!

Една скучна лятна ваканция, прекарана във Венеция, много бързо се превръща в нещо  много повече от това. Когато Ана,по грешка пада във водата е спасена от мистериозното момче, което е видяла по-рано. Точно той, Себастиано, я издърпва в червената гондола. Този миг е повратен, както за живота на Ана - начало на нейното пътешествие, така е и начало на книжното пътешествие на нас, читателите.


Ана се озовава в миналото, а по-точно в 1499-та година.. и всичко, за което копнее от този момент нататък е да се прибере. Но за да го направи, тя трябва да изпълни мисия, за която си няма представа - нито каква е мисията, нито какво точно трябва да направи. А когато дойде моментът всичко ще бъде различно.. тя също.


Ако кажа, че Ана (поне в началото) е типична тийнейджърка, няма да излъжа. Прекарва времето си в интернет, с нос забит в айпода, отделя повече внимание на това, което и пишат приятелите, отколкото на това, което ѝ говорят родителите ѝ. Интересува се от неща, от които би се заинтересувала почти всяка тийнейджърка.
Когато се връща назад, в далечния петнадесети век, тя, съвсем очаквано, не приема това хладнокръвно и спокойно. Не иска да остане да живее там и не мечтае тя самата да пътува във времето. Ана е уплашена и просто иска да се върне вкъщи.
Това в нея ми хареса - това, че беше реално изграден герой, без преувеличения и без нереално представяне. На някои това, че желанието ѝ не беше нищо повече от това да се върне в своето време, може да се стори като мрънкане или безхарактерност, но за мен това беше реалистичност. 



Себастиано от своя страна е красив, с много добро чувство за хумор, мистериозен и едновременно с това, носещ голяма отговорност на плещите си и може би точно заради това - още по-привлекателен. Това, което не ми хареса в него беше, че през цялото време се опитваше да държи Ана в неведение, а ставаше въпрос именно за нейния живот. Все пак постоянно следваха мигове, в които той беше супер очарователен и след това всичко му беше простено.

Относно Клариса съм доста раздвоена - държеше наистина много на Ана и това си личеше, но постоянно лъжеше и лъжеше и вероятно за цялата книга тя не направи нищо повече от това да лъже, освен онова в края. Все пак мисля, че си заслужи края, който получи. 

Бартоломео ми беше много симпатичен и много се радвам за него. 

За семейство Малипиеро, особено за Алвизе, просто нямам думи. Ненавист, може би, е това, което изпитвам към тях? Почти омраза. 


Стилът на писане на Ева Фьолер е много повече от увлекателен, а начинът по който е създала и изградила героите - няма нужда от думи за това, понеже чувствата, които имам към всеки от тях, мисля че е достатъчно доказателство за това, колко добре ги е изградила. Искам да кажа и няколко думи за корицата на книгата. Прекрасна е, потайна, все пак загатваща, както за магията наречено време, така и за града, в който се развива действието. Много ми харесва и една чуждестранна корица. Първо мислих да отрежа горната част, която ми харесва особено много и да кача нея, но реших да ви я покажа цялата. Ето я и нея: 


Книгата беше много увлекателна и едва успявах да я оставя настрани, когато трябваше да спра да чета. Неведнъж успя да изтръгне от мен смях и неведнъж - сълзи. С нея освен, че се насладих на времето, през което четях, аз научих любопитни факти за живота във Венеция през 15-ти век и останах благодарна, че съм родена в 21-ви. Ева Фьолер беше първана немска авторка, чиято книга прочетох и определено не останах разочарована. Нямам търпение да прочета продълженията - "Златният мост" (книга втора) и "Тайният портал" (трета), която излезе преди няколко дена. Докато аз се отправям към тези четива, на вас горещо ви препоръчвам изпълнената с вълшебства "Гондолата на времето".

Благодаря на издателство "Ибис" за предоставената възможност!

2 коментара:

  1. Благодаря за прекрасния коментар! Определено ще се възползвам да я прочета!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Радвам се, че съм ви помогнала за избора книга!:)

      Изтриване