неделя, 23 април 2017 г.

Началото на Безкрайността в "Краят на Вечността" от Айзък Азимов

Заглавие: "Краят на Вечността"
Автор: Айзък Азимов
Издателство: ПергаментПрес
Оценка в GoodReads: 4,20
Анотация:

Андрю Харлан е Вечен, член на елит от бъдещето, един от онези, които живеят във Вечността. Работата му е да пътува в миналите и бъдещите векове и да извършва промени на реалността, засягащи живота на милиарди хора в безкрая на времето.
При една от мисиите си Харлан среща Нойс Ламбънт, красиво момиче от висшето общество на 482-ри век, и се влюбва в нея. Но след това открива, че при една от следващите промени Нойс ще престане да съществува. Ще дръзне ли Харлан да престъпи клетвата си на Вечен и ще рискува ли всичко заради една жена?
Скоро обаче той открива, че дилемата, пред която е изправен, е много по-голяма и залогът е не само любовта му към Нойс, но и самото съществуване на Вечността. Нещо повече – той ще трябва да избира между Нойс и Вечността!


Здравейте! Днес 23.04.2017г. е световен ден на книгата и авторското право. Датата е доста символична понеже на тази дата са родени и починали световноизвестни автори като Владимир Набоков, Уилям Шекспир и Мигел де Сервантес. Честит празник! 

Днес съм тук с ревюто на една книга, която ми хареса неочаквано много и затова нямам търпение да ви говоря за нея. "Краят на Вечността" е първата книга на Айзък Азимов, която чета. Името на автора винаги изниква в най-различни списъци с научна фантастика, така че исках да прочета някоя негова книга. Но понеже не се спогаждам много с по-старите книги, които се харесват много на голяма част от читателите не знаех какво да очаквам. 


 Пътуването във времето е възможно. Това е и причината тук времето да има доста относително значение. Вечните - хора, които след преминато обучение започват да работят на различни позиции - Изчислители, Наблюдатели, Проектанти на съдби, Техници, целят да намерят подходящата промяна, която би предотвратила най-различни събития като изобретяване на атомната бомба например. Така погледнато Вечните спасяват хиляди животи и защитават човечеството. Но дали това е толкова хубаво, колкото звучи?



Андрю Харлан е Вечен, а по-конкретно Техник. Неговата работа е да направи самата промяна, изчислена и наложена от останалите Вечни - малки промени, например като преместване на кутия на съседен рафт, която собствениците да не открият и да изпуснат някакъв срок и в крайна сметка да се предотврати случването на нещо ужасно. Разбира се един техник трябва да е 100% безпристрастен и безчувствен, всъщност всички Вечни трябва да са. Все пак променят хиляди и хиляди животи. 

След като Андрю се запознава с Нойс, която не е Вечна, а Временна. След като двамата прекарват няколко дена заедно всичко се променя. Андрю започва да нарушава правила и закони за да разбере какво ще стане с Нойс при следващата Промяна. Установявайки, че тя няма да съществува, той е готов на всичко за да я спаси. Дори на това да унищожи Вечността. Това, което не ми хареса в Харлан обаче беше наивността му.

Наистина ли е толкова хубаво всичко лошо да се предотврати? Защото грешките са пътят към прогреса, а отнемането на свободата да грешим, да се развиваме, да достигаме и преминаваме граници в името на безопасността и сигурността - това вече не звучи като идеалният свят.


"Истински решения се вземат при покоряване на трудностите, а не при заобикалянето им."

Стилът на Азимов ми допадна доста - увлекателен и различен и определено с много неочаквани обрати. Например краят беше тотално изненадващ и напълно неочакван поне за мен. Макар и в началото всичко да ми се струваше прекалено объркано, след първите няколко страници ми беше трудно да се отделям от книгата. Отдавна не бях чела някоя книга толкова бързо и това, както и завръщането ми към антиутопиите много ме зарадваха. Сега мога да кажа, че имам нова любима антиутопия - тази беше най-добрата, която съм чела или поне най-добрата за последните две-три години. Определено ще дам шанс и на други книги на Азимов. 


 Благодаря на издателство ПергаментПрес за предоставената възможност!

Няма коментари:

Публикуване на коментар