вторник, 7 март 2017 г.

РЕВЮ: "Краля демон" от Синда Уилямс Чайма

Заглавие: "Краля демон"
Поредица: "Седемте кралства"
Автор: Синда Уилямс Чайма
Издателство: ЕМАС
Оценка в Goodreads: 4,20

Анотация:
В планинския град Превала са настъпили трудни времена. Бившият крадец Хан Алистър е готов на крайности, за да намери прехрана за майка си и сестра си. Но не може да продаде единственото си ценно притежание – дебелите сребърни гривни, които са на китките му, откакто се помни. Сигурно е, че в тях се крие магия, защото растат заедно с него, а и не е открил начин да ги свали.
Един ден, докато е на лов, Хан се сблъсква с трима млади магьосници, на път да опожарят свещената планина на Ханалеа. Без да осъзнава съдбовността на деянието си, той отнема амулета на Мика Баяр, син на Висшия магьосник, за да се подсигури, че арогантното момче няма да го използва срещу него. Но амулетът пази страшна история – някога е принадлежал на Краля демон, довел света до ръба на разрушението преди хиляда години. Магическият предмет е страшен залог и Хан разбира, че Баяр няма да се спрат пред нищо, за да си го върнат.
През това време на принцеса Раиса ана‘Мариана ѝ предстои да поведе своята собствена битка. След като е яздила и ловувала със семейството на баща си в продължение на три години, тя се е върнала в двора. Раиса се стреми да стане като Ханалеа, легендарната кралица воин, убила Краля демон и спасила света. Само че майка ѝ очевидно ѝ е подготвила друга участ – сватба, противоречаща на всички ценности за Кралството.

Здравейте!



Този път съм тук с ревюто на една изключително интересна и красива книга, до която, за съжаление, стигнах малко късно. 
Започнах книгата, не знаейки какво да очаквам. Първите сто страници ми вървяха по-бавно, което беше причинено от сблъсъка, по-точно приятната с среща, със Седемте кралства. Запознавах се с един цял нов свят, нови легенди, нови места, нови герои, нова Вселена, вниквайки постепенно в атмосферата и в сюжета, което ,разбира се, трябваше да стане постепенно. Така и стана. И веднъж озовала се в този свят,
аз не знаех как да спрa да чета. Не исках и да спирам. 



В един обикновен ден, когато Хан и Жарава излизат на лов, се случва нещо необикновено. Те се натъкват на магьосници, на които им е забранено да са там, а след "разговора" им, Хан прави нещо, което може да се нарече и смело и крайно глупаво - отнема амулета на Мика Баяр - син на Висшия магьосник. Действие, което преобръща живота на главния герой необратимо. 



Хан е бивш престъпник, отказал се от ролята на уличен главатар, заради безопасността на семейството си, който сега се опитва да изкарва пари за прехраната им сравнително съвестно - бере билки, разнася стоки, лови животни - все на вид лесни неща. 


Раиса е принцесата-наследница, но живота и далеч не е блестящ и лесен като на принцесите от приказките. За разлика от майка си, тя не иска да е само блестящата кралица, която да знае кога коя вилица да ползва и единствените уроци, които е вземала да са по маниери. Не. Съвсем не. Тя иска да е добра - наистина добра, а не само на думи. Иска да е такава, каквато народа да обича, такава, каквато да помага на народа. С очи отворени за нещата, за които очите на майка ѝ са затворени, тя решава, макар и тайно да помага на народа. 


Авторката, пренасяйки ни от един живот в друг, от една гледна точка в съвсем различна, ни поставя "в обувките", както на Хан, така и на Раиса. В началото ние виждаме двама герои, които наглед нямат нищо общо помежду си - принцеса-наследница и момче, което едва успява да изкарва достатъчно за да изхранва семейството си. С напредването на времето и развитието на действията, обаче, ние откриваме нещо общо между тях - правото на избор, по-точно липсата на такова. Докато Хан прави, каквото е нужно за оцеляването на семейството си и няма право на избор дали да го прави или не, Раиса макар и да има хиляди желания и чисто и добро сърце е принудена да прави, каквото казват майка ѝ - Кралица Мариана, както и Висшият съветник Гаван Баяр, който има далеч по-голям контрол върху кралицата.


В стремежа си да направят това, което трябва, двамата преминават през множество изпитания, а в един неочакван, а едновременно с това, през цялото време чакан момент, съдбата среща двамата герои. Макар и непредвидена, и не съвсем честна, срещата им води до поредица от събития, които в друг случай, биха били крайно различни. За добро или лошо. Тази среща, дори и действията на самите герои, афектират, макар и непосредствено, на много животи. 


Почти във всички книги има герои, които се харесват на читателите и такива, които много бързо влизат в списъка с омразните. Тази книга не прави изключение.



Кралица Мариана е прекалено отнесена, прекалено доверчива, прекалено много под влиянието на магьосника и кара дъщеря си да прави неща против волята ѝ. Магрет - дойката на Раиса, държи на принцесата много повече отколкото самата ѝ майка (която много ми напомня на дойката на Жулиета, която е много по-загрижена за Жулиета отколкото майката ѝ). Е, познайте коя жена в кой списък отива. 
Но Гаван Баяр е на първо място в списъка ми с лошите. Манипулативен и алчен, той не си знае мястото. 


За Мика - сина на Гаван, не знам какво да мисля. Има онази арогантност в умерено количество, която го прави привлекателен, НО му проличава, че е син на Гаван. Което не знам дали е така, защото има тази злоба в себе си, или пък, защото всички, което прави е продиктувано от баща му. Във втората книга мисля, че ще разберем. 
Герои, които ми се иска да присъстват повече в следващите книги са Жарава, Птица, Мер, Едън Бърн, Върба, Авърил, които както заради действията си, така и заради атмосферата, която създават и силата, която притежават - предимно вътрешната -несъмнено са в списъка ми с любими. 

Имам си и най-любим герой и това е (барабани, моля) : АМОН !!

Мил, чистосърдечен, готов да прави това, което се изисква, и много много обичлив той успя да ме спечели моментално! За съжаление предусещам много сърдечни болки през, които да премине. Надявам се да греша. Наистина се надявам.  

"-История - измрънка Мари, сякаш дочула мислите му. - Защо ни е да знаем какво се е случило още преди да се родим?

-За да си извлечем поука и да не допускаме същите грешки - отвърна Хан с широка усмивка."



Книгата беше повече от увлекателна - от онези, които примамливо шептят "Ела и ме прочети. Сънят се надценява.", героите - много добре изградени, сюжетът - уникален по рода си, а стилът на писане - отличен. Определено краят ме остави без думи и хиляди въпроси, основният, от които: "Какво ще става сега?" 

С всичко така познато като ежедневие или минало и всичко ново и неповторимо, тази книга успя да ме завладее и да ме държи будна през нощта и остави незаличим отпечатък в сърцето ми и нямам търпение да се докосна до магията на следващата. 


Няма коментари:

Публикуване на коментар