сряда, 8 февруари 2017 г.

ИНТЕРВЮ: Хелън Дънбар // INTERVIEW: Helene Dunbar

     Please scroll down for the English version. :)

      Здравейте! Тук съм с интервю от една авторка, написала една книга, която обожавам, а именно авторката на "Парченца от нашия живот" - Хелън Дънбар.

     Кога се зариби по книгите? Коя беше Книгата, която те накара да се влюбиш в четенето?
     Винаги съм обичала да чета. Ходенето в библиотеката с майка ми и прибирането вкъщи с голям брой книги беше голяма радост от детството ми, въпреки че това, което познаваме като YA, тогава не съществуваше.
     С основен предмет английски в колежа, аз спрях да чета за удоволствие за няколко години. Книгата, която наистина ме върна към четенето беше „Ink Exchange от Мелиса Мар. Тя ми показа какви теми и герои са характерни за тийнейджърите.

     Кога осъзна, че искаш да станеш писателка?
     Отново, аз винаги съм писала, въпреки че голяма част заема журналистиката. Бях главен редактор в училищния вестник в гимназията и наистина мислех, че ще се занимавам със съобщаване на новини или, че пък ще бъда спортен коментатор. В един момент осъзнах, че  мога да комбинирам любовта ми към книгите с любовта ми към театъра и да следвам театрална критика, което правих много години. Но тази професия е рядко срещана и има малко работни места, затова се преместих, професионално, в маркетинговото писане.
     Не се бях замислила над художествената проза до 2008.

     Колко много проучвания правиш докато пишеш книгите си?
     Наистина зависи от книгата. „These Gentle Wounds и „Парченца от нашия живот” изискваха значителни медицински изследвания. Кардиолог ме посъветва за катастрофата и хоспитализацията на Кал, както и отделих много време за проучване на посттравматичното стресово разстройство (ПТСР) при тийнейджърите за историята на Горди.
  
     Какво мислиш, че прави една история добра?
      За мен, като читател, най-важното са героите. Искам тези герои да ми липсват наистина, когато книгата свърши. По-снизходителна съм към сюжета и жанра, но ако героите не ме грабнат, веднага ще затворя книгата. Да отбележа, че не съм казала, че трябва да ги харесам. Те просто трябва да ме заинтригуват.
     
     Кое е най-трудното нещо при писането?
      Аз пиша доста бавно и намирането на време за писане винаги ми е било проблем. Обикновено имам идея, която искам да развия и герои, които ми крещят да разкажа историята им. Всъщност създаването на сюжета изисква работа и голяма част от усилията ми отиват за това.

     Кои книги са ти любими?
      Най-любимaтa ми книгa e Завръщане в Брайдсхед от Ивлин Уо. Имам огромен интерес за Англия между двете световни войни. Обичам „Тайната история” от Дона Тарт, „It was Gonna Like Paris от Emily Listfield и “The Starboard Sea” от Amber Dermont. Също съм голяма фенка на поредицата „Момчетата от академия Алионби” („The Raven Cycle”) на Маги Стийвотър.
     
     Преди месец прочетох „Парченца 
     от нашия живот”, която ме докосна дълбоко и ме накара да се замисля за живота.  Изревах си очите по страниците на книгата. Как се роди идеята за тази книга?
     Много благодаря за милите думи. Всъщност идеята ми хрумна докато си разхождах кучето и започна с теорията за клетъчната памет, където спомените и личностните черти могат да се предадат от човек на човек чрез дарени органи.

     Така.. сега работиш по новата ти книга „Boomerang, нали? Какво можем да очакваме?
     Истината е, че „Boomerangе много близка до сърцето ми и нямам търпение да я споделя. Тя е за момче, което е изчезнало преди пет години. Всички предполагат, че е бил отвлечен, но всъщност не е (това е разгледано в първата глава, така че не спойлвам всичко). Той бяга от дома си и от града, който смята за ужасен и се оказва в ситуация, която определя за идилична. Но когато той се връща в града за да спаси момчето, в което е влюбен, той осъзнава, че ситуацията не е такава, каквато той е мислил, че е. Тази книга е за хора, които са емоционални и съществуват в нюансите на сивото; нищо не е просто и лесно.

     Мислиш ли, че ще бъде преведена на български? Защото аз, както и много други читатели бихме ѝ се зарадвали.
     Бих искала всичките ми книги да бъдат преведени на български. Беше очарователно да видя колко различно реагират българските и американски читатели на една и съща книга. Българските блогъри, например, са много добри в създаването на колажи за историята и героите, и аз просто го обожавам.
     За тези, които разбират английския език по-добре като слушат, отколкото като четат, „These Gentle Wounds я има също и като аудио книга, прочетена от Брайън Ролинс, който се е справил чудесно.

     Имаш ли някакви съвети за хората, които искат да станат писатели? Ако да, какви са те?
     Четете. Четете. Четете. Учете се от любимите ви книги и разберете защо, като читатели, определени неща ви харесват или пък не. Свържете се с други автори и споделете работата си. Бъдете отворени за конструктивна критика, защото ще я получавате във всеки етап от издателския процес.

     Какво мислиш за България и какво би споделила с българските читатели?
      Обожавам България. Прекарала съм време във Варна, София и Казанлък и ги обичам по различен начин. Всъщност ние осиновихме нашата дъщеря от България, така че като разбрах, че моя книга ще бъде преведена там, аз много се разчувствах.
     Основно искам да кажа „Благодаря!”. Българските читатели наистина са проницателни и любезни и искам да знаят, че оценявам писмата и забележките ви. Надявам се да имам възможността да споделям повече от работата ми с вас.

     Има ли нещо друго, което искаш да добавиш?
     Много благодаря за възможността, Сю!

      "Парченца от нашия живот"  -AMG Publishing: клик
      Ревю на "Парченца от нашия живот": клик
      Уебсайт: www.helenedunbar.com
     Авторска страница в Амазон: https://www.amazon.com/Helene-Dunbar/e/B00FEI7L7S/
     GoodReads: https://www.goodreads.com/helene_dunbar  

Interview with Helene Dunbar!

  Hi! Today I am here with an interview of the author of a book that I adore - "What Remains" - Helene Dunbar 

-    When did you get into books? Which one was "the one" that made you fall in love with reading?
      I always loved reading. Going to the library with my Mom and coming home with a huge stack of books, was a great joy of my childhood, although what we know as young adult really didn’t exist at that time.
       As an English major in college though, I stopped reading for fun for a number of years. The book that really pulled me back into it was Melissa Marr’s Ink Exchange. It really showed me what types of topics and characters were possibly in books for teens.
-     When did you first realize you wanted to be a writer?
Again, I always wrote although most of it was journalistic. I was editor-in-chief of my high school newspaper and really thought I’d go into either news reporting or become a baseball writer. At some point, I realized that I could combine my love and writing with my love of theater and pursue drama criticism which I did for many years. But those jobs are few and far between and so I moved, professionally, into marketing writing.
      Fiction wasn’t something I really considered until 2008.
-     How much research do you do, while writing your books? 
It really depends on the book. Both These Gentle Wounds and What Remains took a significant deal of medical research. I had a cardiologist advise me on Cal’s accident and hospitalization and I spent a great deal of time studying PTSD in teens for Gordie’s story.
-     What do you think makes a good story?
For me, as a reader, the most important thing is character. I really want to miss those people when the book ends. I’m more forgiving of plot and genre, but I’ll close a book quickly if I’m uninterested in the characters. Note, I didn’t say I had to like them. They just have to intrigue me.
-    What is the hardest thing about writing?
I’m a pretty slow writing and finding the time is always a struggle. I usually have an idea that I want to explore and characters who are screaming at me to tell their stories. Actually then crafting a plot takes work though and that’s where most of my effort goes.
-    Which books are your favorite ones?
My all-time favorite book is  Evelyn Waugh’s BRIDESHEAD REVISITED, I have an incredible fascination for England between the wars. I love Donna Tartt’s THE SECRET HISTORY, Emily Listfield’s IT WAS GONNA LIKE PARIS and Amber Dermont’s THE STARBOARD SEA. I’m also a huge fan of Maggie Steifvater’s Raven Cycle.
-     A month ago I read "What Remains", which touched me so deeply and made me think about the life. I literally cried my eyes on the page of the book. How did you came up with the idea for it?
Thank you so much for your kindness. I actually came up with the idea while walking my dog and it started with the theory of cellular memory – where memories and personality traits can be passed from person to person along with donated organs.
-     So, now you are working on your new book "Boomerang", right? What could we expect?
       Boomerang is truly the book of my heart and I can’t wait to share it. It’s about a boy who disappeared five years earlier. Everyone assumes he was kidnapped, but he really wasn’t (this is cleared up in the first chapter, so I’m not spoiling everything). He ran away from a home and town that he assumed was horrible and ended up in a situation that he considered idyllic. But he returns to his old town with a plan to save the boy he’s been involved with and realizes that neither situation is what he thought it was. It’s really a book about people who emotionally and exist in shades of greys; nothing is cut and dried.
-    Do you think it will be translated to Bulgarian? Because I, and so many other readers would totally enjoy it.
I would love for all of my books to be published in Bulgarian. It’s been a fascinating process to see how Bulgarian and American readers respond differently to the same material. Bulgarian bloggers, for instance, are very big on creating photo collages of the story and characters and I just love that.
      For those who understand spoken English better than written, These Gentle Wounds is also an audiobook read by Brian Rollins who did a fabulous job with it.
-    Do you have any suggestions to help people who want to become writers? If so, what are they?
Read. Read. Read. Study your favorite books and try to figure out why, as a reader, certain things work for you and why certain things don’t. Form relationships with other writers and share your work. Be open to constructive criticism, because you’ll receive it at every level of the publishing journey.
-    What do you think about Bulgaria and what would you say to all Bulgarian readers?
      I adore Bulgaria. I’ve spent time in Varna, Sophia, and Kazanluk and love them all in different ways, in fact we adopted our daughter from Bulgaria, so it was very emotional to me to find out that I would be published there.
       Basically, I would just say “thank you.” The Bulgarian readers really have been insightful and kind and know that I’ve appreciated your letters and notes. I hope that I’m able to share more of my work with you.
-     Is there anything else you would like to add that I haven’t included?
Thank you so much for this opportunity, Sue!

      





Няма коментари:

Публикуване на коментар