неделя, 19 февруари 2017 г.

РЕВЮ: "Имението Ашфорд" от Лорън Уилиг

Заглавие: "Имението Ашфорд"
Автор: Лорън Уилиг
Издателство: СофтПрес
Оценка в GoodReads: 3,78
Анотация:
Младата адвокатка Клементин Евънс е посветила живота си изцяло на работата и е напът да стане партньор в голяма нюйоркска кантора. Но безкрайните часове в службата я отчуждават от годеника и близките й. Сега, на 34 години, Клеми е сама и чувства, че нещо в живота й липсва. На празненството по случай 99-ия рожден ден на любимата си баба Ади тя се натъква на фамилна тайна, която пробужда любопитството й.
В началото на XX век, едва шестгодишна, Аделин остава сираче и е отгледана в огромно английско имение от се
мейството на чичо си, граф Ашфорд. Макар красивата й братовчедка Беа да е своенравна и бъбрива – пълната противоположност на сериозното, тихо момиче, двете стават по-близки от сестри. Но Първата световна война променя Европа завинаги и поставя на изпитание привързаността на двете млади жени. А един ден болезнен скандал ги разделя и запраща на различни континенти…
В наши дни баба Ади пази като очите си стара фотография на красавица, облечена по модата от 20-те години. Клеми е копие на жената от снимката, а никога не е чувала за нея. Любопитството я въвлича в пътешествие назад към миналото. Началото е Лондон – градът, който крие тайна в картина.

Здравейте! Тук съм с ревю на книга, която ще ви пренесе далеч в миналото, така както пренесе и мен.. 

Първата четвърт на двадесети век.. 
Животът на малката Ади тотално се преобръща, когато родителите и умират, а тя трябва да се премести у богатия си чичо, макар и нежелана от съпругата му. 
Там тя се запознава с братовчедките си, а една от тях - Беа, се превръща в най-добрата и приятелка и нейна закрилница.
Ади - нежна и крехка, и наистина нежелана в този дом е свикнала да се подчинява на заповедите на леля си. Тя винаги е скрита зад сянката на Беа, която е свикнала да получава всичко, а дори и Ади да иска това, което иска Беа, тя безкористно се отказва и ѝ отстъпва всичко. Макар и винаги послушна и Ади си има свои тайни, свои малки бунтове като тайна работа и Фредерик. Фредерик е силно травмиран от Втората световна война и макар и чувствата си към Ади, той не смее да се приближи прекалено много за да не съсипе и нея - жената, която обича, както войната е съсипала него. 
Разбира се Беа винаги иска. Иска това, иска онова, иска неща, които не ѝ принадлежат и винаги ги получава. Тя иска и Фредерик.
Мислейки единствено как да отмъсти на неверния си съпруг, както и, че така би спасила братовчедка си от Фредерик, тя се спуска в страстна афера с него. Афера, която променя безвъзвратно живота на Беа, на Фредерик, на Ади и на всички около тях, и е причина пътищата на младите жени да се разделят. 

„Но може би началото имаше значение . Може би нещата в средата бяха важните. Да, така историята не беше толкова подредена, но пък навярно бе по-щастлива.”

Края на двадесети век..
Клеми е млада жена, работохоличка и  кариеристка, посветила целия си живот на работата си. Заради работата си, тя се е отдалечила от годеника си, от семейството си и от роднините си. Заради работата си, която в немалка степен е неблагодарна и трудна, Клеми е по-самотна от всякога.
Години след смъртта на дядо Фредерик състоянието на баба Ади се влошава и на деветдесет и деветия си рожден ден, по-близка до смъртта от всякога, тя прошепва едничко име на Клеми. Име, което завинаги ще промени живота ѝ, име, което както ще ѝ разкрие доста от тайните на баба Ади, ще разкрие тайни и за самата нея. А името, което чува е Беа..
На празненството по случай рождения ден на баба Ади, Клеми се среща със стар познат, а чувствата ѝ макар и нежелано пламват, а миналото и бъдещето стават по-оплетени и сложни от всякога.

„Защото я беше страх. Всичко опираше до това в крайна сметка. Беше я страх да не я наранят, да не би реалността да погуби мечтата за онова, което е можело да бъде.”

След като прочетох пролога и първата глава едничката мисъл, която се въртеше в главата ми беше: "КАКВО СТАВА ТУК?? КАК? ЗАЩО??". Това беше и моментът, в който разбрах, че тази книга ще ми хареса много.  Нямах търпение да разбера всички тайни, скрити в гънките на миналото, а оставянето на книгата дори и за миг, беше много мъчително. Стилът на писане на авторката е толкова увлекателен.. Даже "увлекателен" е прекалено слаба дума. Повечето от главите се редуват - началото на двадесети век и краят на века и бавно и постепенно двете истории се допълват една от друга, а ние сме все по-близо до разрешаването на загадката. За мен краят на всяка глава беше като покана за четене на следващата, на която не можех да устоя. Всичко, което тази книга можеше да ми предложи беше удивително. Всяка страничка - по-интересна от предишната, всяка глава с край от който ти се иска да прелистиш и да разбереш какво, в крайна сметка става, а всяка следваща глава още по-невероятна.

С развитието на действията, както и пътищата, които се заплетоха и доведоха до други, красивата корица, невероятният стил на писане на Уилиг и несравнимо добрият и увлекателен сюжет, както и добре изградените герои прочитането на „Имението Ашфорд” за мен беше чудесно преживяване и определено се радвам, че я прочетох и със сигурност бих се доверила на авторката отново.


Благодаря на издателство СофтПрес за предоставената възможност!

2 коментара:

  1. Прекрасно ревю :)
    Мисля, че най-сетне настъпи време и аз да се докосна до тази история.

    ОтговорИзтриване