сряда, 15 февруари 2017 г.

РЕВЮ: "Разум и чувства" от Джоана Тролъп

Заглавие: "Разум и чувства"
Автор: в интерпретацията на Джоана Тролъп
Издателство: Еднорог
Оценка в Goodreads: 3,56
Анотация: 
Бързи коли, социални мрежи и чаровни мъже - сестрите Дашуд, героини на Джейн Остин, триумфално се прераждат в 21 век в “Разум и чувства” на Джоана Тролъп
“Проектът Остин” е спиращ дъха поклон към творчеството на Джейн Остин.”
„Уошингтън Поуст”
Една от многото причини, поради които романите на Джейн Остин продължават да бъдат популярни и до днес, е че дори след толкова години те все още са актуални. Младите жени днес може и да работят наравно с мъжете и да не смятат женитбата за единствения възможен житейски избор, но те все още копнеят за истинска любов, сигурност и вечно приятелство. 
В “Разум и чувства“, поредната книга от “Проекта Остин”, Джоана Тролъп доказва с присъщия си финес, напълно в духа на Джейн Остин, че времената може да се менят, но когато става дума за любов и пари, промени няма, а и сърцата на младите момичета си остават същите. 
Две сестри, които не биха могли да бъдат по-различни, са изправени пред първите си житейски изпитания. Елинор, сериозна и с чувство за отговорност, крие дълбоко емоциите си. Мариан, импулсивна и артистична, държи да драматизира всяко свое преживяване и мечтае за принца от приказките.
Когато баща им умира внезапно, те заедно с майка си и най-малката си сестра са принудени да напуснат прекрасното старинно имение, в което са израснали. Сред сълзи и кършене на ръце Елинор се оказва единственият трезвомислещ човек, който трябва да се грижи за семейството, оставяйки собствените си проблеми на втори план. Ще й помогне ли стоицизмът да понесе мисълта, че човекът, когото обича, е паднал в примката на едно вятърничаво момиче? Ще рухне ли вярата на Мариан в единствената и неповторима любов след срещата й с Джон Уилъби, красавец и богат наследник, но и непостоянен плейбой? 
Възможно ли е в един свят, управляван от социалните мрежи и налаганите от тях мнения, любовта да триумфира над общественото неодобрение?


Здравейте! 
Днес съм тук за да ви говоря за "Разум и чувства" в интерпретацията на Джоана Тролъп.
Първоначално вниманието ми бе привлечено от корицата, а после и от анотацията, така че реших да дам шанс на книгата. Въпреки че започнах февруари с тази книга и я прочетох за половин седмица, поради стечение на обстоятелствата чак сега пускам ревюто. Сега е моментът да призная, че не съм чела оригиналната книга на Джейн Остин, но за да разберете дали ще посегна към нея след прочита на тази книга, продължавайте да четете. :) 

Когато Хенри Дашууд умира, семейството му трябва да напусне Норланд Парк - единственият дом, който дъщерите на Хенри и Бел - Елинор, Мариан и Маргарет са познавали. След като имението остава на Джон Дашууд - синът на Хенри от първия му брак, неговата съпруга, Фани, най-подло се настанява там с него и със сина им и манипулира съпруга си да изгони Бел и трите момичета, а Джон, съвсем податлив на манипулациите ѝ, се съгласява на всичко, което тя поиска. И въпреки че всичко това е ужасно за всяка от жените Дашууд, за тяхна радост братът на Фани е съвсем различен от нея и им намира вила, където да се преместят и то на скромна цена. Това променя живота на семейство Дашууд изцяло.

В тази книга героите ми направиха много силно впечатление, било то с добро или лошо. Има герои, които веднага обикваш, а има и такива, които намразваш. Докато Елинор веднага влезе в списъка ми с любими, Бел и Мариан за съжаления влязоха в другия списък.

Бел продължава да иска все повече и повече като изобщо не съобразява, че нямат достатъчно пари и има наглостта да се оплаква, а Мариан не се различава много от нея - тя се оплаква даже повече, а самовглъбеността ѝ просто няма граници.
Въпреки че и Маргарет се оплакваше, тя се различаваше от Бел и Мариан по това че донякъде съзнаваше в каква ситуация са, и успя да се приобщи по-бързо.
Елинор, единственият разумен човек от това семейство, за съжаление беше и потърпевшият. Цялата тежест от тази ситуация беше на нейните рамене. Само тя съзнаваше, че трябва да се работи и даже веднага успя да си намери работа, а другите се оплакваха и от това, като отказваха да си мръднат пръста за каквото и да е.
След срещата на Мариан с негодника Джон Уилъби, а след това и раздялата, успокояването на Мариан също влезе в списъка със задачи на Елинор, като нейните чувства отново останаха на заден план.
Друг герой, който искам да спомена е Бил Брандън - разумен, добър, чистосърдечен - веднага ми направи добро впечатление, и за радост не ме разочарова нито веднъж. 
Макар и сюжетът за мен да е много важен, героите са още по-важни и ако героите не ме запленят просто няма как да дам висока оценка. Това, разбира се не означава, че героите трябва да са добри или лоши или да отговарят на някаква определена характеристика, а да са изградени добре. От към това отношение книгата нямаше как да не ми хареса. Колоритните герои, както и всички различия между тях, а и отношението им към света, в който живеят, накарайки ме да ги обикна или намразя, направиха прочита на тази книга много приятен и емоционален. 
"Всички ние трябва да живеем със себе си, така че е най-добре да                                     постъпваме така, че да можем да се понасяме." 
Тази книга проследява как всеки се бори със собствените си демони по различен начин. Има големи трагедии, които впоследствие водят до истинското щастие, но има и такива грешки, които са непоправими.
В крайна сметка за повечето герои краят беше щастлив, въпреки че мисля, според мен имаше и такива, които заслужаваха повече. И все пак много се радвам, че някои герои, съвсем заслужено, останаха с празни ръце. Също се радвам за промяната, която настъпи с Мариан. 


За мен тази книга беше много увлекателна и лека, същевременно различна с това, че героите бяха ясно открояващи се, без да се крият отрицателните черти. Макар и да мисля, че Тролъп би могла да се справи по-добре с осъвременяването на романа, не съжалявам, че започнах месеца с точно тази книга. Въпреки че обичам да чета класики, минава известно време докато се реша да прочета такива, а тази книга беше тласъкът, от който се нуждаех за да за да добавя оригиналната книга на Джейн Остин в списъка си за четене, така че тази книга определено не беше загуба на време и се радвам, че я прочетох.


Благодаря на издателство "Еднорог" за предоставената възможност!

-Сю. (:

2 коментара:

  1. Страхотно и обстойно ревю, изключително много ми хареса!^^

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти! Радвам се, че ти е харесало! ^^

      Изтриване