вторник, 24 януари 2017 г.

РЕВЮ: "Не заспивай" от Джон Вердън

Заглавие: "Не заспивай"
Автор: Джон Вердън
Издателство: СофтПрес
Оценка в Goodreads: 3,86


Анотация:
Убийство чрез кошмар. Нима е възможно?
Четирима мъже са се самоубили в различни краища на страната. На пръв поглед нямат нищо общо помежду си. Освен че са се оплаквали от един и същи повтарящ се кошмар, в който има кинжал с инкрустирана в дръжката вълча глава. По-късно всеки от тях си прерязва вените именно с такъв кинжал. Медиите раздухват как преди самоубийството си всеки от мъртвите е ходил на хипнотичен сеанс при един и същи специалист – скромния хипнотизатор Ричард Хамънд.
Публично обвиненият в четири убийства, извършени чрез кошмар, доктор Хамънд живее в отдалечена планинска хижа близо до уединения пансион „Вълчето езеро”, който е известен с редица нещастни случаи, настъпили при странни обстоятелства. 
Дейвид Гърни е силно привлечен към мистериозния случай, макар да не го признава пред съпругата си. За негова изненада тя не само няма нищо против намесата му, но дори настоява да се присъедини към него заради сенките в собственото си минало... Сенки, които са готови да погълнат и двама им. 


Вече месец януари е към края си, а аз съм прочела само две книги. След като прочетох "Ангелско нашествие", която беше много добра изпаднах в reading slump - УЖАСНО НЕЩО, и явно имах нужда от книга, също толкова добра за да изляза от слъмпа. Започнах да чета една книга, а после друга, но просто.. не можех.. и след като "Не заспивай" попадна в ръцете ми реших да почна нея. В началото ми беше както с другите книги - сякаш нямах желание да чета, но още след пролога т.е. първите две страници бях заинтригувана - звучеше много обещаващо. Така че аз продължих да чета. С всяка следваща страница, книгата ме завладяваше все повече. 

Кошмари предизвикани с хипноза? Нима е възможно? А убийство чрез хипноза?
Всички телевизии и вестници пишат за това - четири самоубийства предшествани от един и същ сън, в който присъстват три основни елементи  - вълк, кинжал и смърт.   Пенсиониралият се полицай Дейвид Гърни неохотно се съгласява да се заеме неофициално със случая - всички твърдения и всички улики сочат към един заподозрян - доктор Хамънд - скъпоплатен и доказанодобър психотерапевт, работещ в резиденцията Гол, където едно преспиване струва 1000 долара. Колкото повече Дейвид Гърни напредва толкова по-опасна става ситуацията. Изникват нови теории, нови мотиви, а някой наистина иска той да се махне от хижата. Какво ли не искат той да открие?
С развитието на действието и късовете информация теориите се раждаха и раждаха, а с тях и въпросите към тях.

"Знаеш, че в девет от десет пъти откривам това, което искам. Но едно на десет не успявам."
Освен Дейвид Гърни, важен персонаж е и съпругата му Мадлин.
В тази книга историята не се върти само около самите убийствата, но се простира и далеч в миналото - още една смърт, още една доживотна травма, която се отразява на Мадлин - тя също си има свое минало и свои тайни, които са свързани със същото място, на което са сега. Тяхната връзка също е важен елемент в книгата - тя не е натрапчива, не е и пренебрегвана, остава важна част от книгата без да става досадна.

"Нищо не те прави по-уязвим за миналото от илюзията, че си се преборил с него."

С напредването на страниците се вижда на какви съмнения е подлагана връзката им, както и нейното укрепване с разкриването на тайните.

Към края на книгата вече имах оформен мотив и начин, но не и заподозрян. Всъщност имах и заподозрян, но не се оказа той, а и не ми се вярваше особено много, че е той при положение, че не участваше в книгата.. Всичко беше поднесено точно, когато и както трябва, а разкритието беше много логично и все пак нещо, което не беше лесно предвидимо. Просто си мислех "Как не съм се сетила???", а след като си мислех, че няма как повече да ме изненада тази книга, оказа се, че аз напълно греша, защото краят ме остави без думи.
Стилът на писане на автора е много увлекателен, а всеки къс информация, който дава е достатъчен за да можем, ние читателите, да видим части от цялостната картина, и все пак не прекалено много, така че ни държи интереса буден през цялото време.
Тази книга е написана точно както трябва и е много различна от нещата, които съм свикнала да чета. Да разнообразя с трилър беше много добра идея, а след прочитането на последната страница осъзнах, че книги от този жанр, трябва да заемат по-голяма част от библиотечката ми. Проверих и разбрах, че има още няколко книги за Дейвид Гърни и определено мисля да посегна към тях. 


Благодаря на този автор и  тази книга, че ме извадиха от ужасния застой в който бях, 

както и на издателство СофтПрес за предоставената възможност. 
Благодаря!

-Сю (:

неделя, 22 януари 2017 г.

18.



Честит рожден ден на мен!!

На 22 януари 1999 година в 12:15 часа се роди едно момиче. Това момиче вече навърши 18 години.

Не се чувствам по-голяма. Не се чувствам възрастна. Може би възрастта наистина е само число.


Вчера си празнувах рождения ден - един ден по-рано и си прекарах много приятно. Също получих много хубави подаръци. Но присъствието и приятелството, както и времето прекарано с тези хора много повече ме зарадва.
За тези 18 години научих, че няма по-голяма радост от любовта, която получаваш и която даваш и стига да си с хората, които обичаш и които те обичат, и сам се обичаш, си имаш най-важното.
Не знам какво друго да кажа, затова ето няколко снимки:














*моделче*









петък, 13 януари 2017 г.

Winter Wonderland Book Tag


Здравейте! 
Навън е доста студено и затова аз съм тук с един сезонен и снежен таг.
Няма да тагвам никого конкретно - който иска да го направи да се чувства тагнат.

1. Топла и сладка книга, която стопля сърцето ви?
Първата книга, за която се сещам е "Чудовищен" от Алекс Флин.Тази книга е много увлекателна и се чете на един дъх. Тя засяга важни теми, както и ни показва, че любовта може да промени човек откъм добро. ^^

2. Любима книга с бяла корица?
Без да се замисля ще кажа "Спящата и вретеното" - малка книжка, написана от Нийл Геймън и богато илюстрирана от Крис Ридъл е , макар и доста различна от оригинала, една много приятна книжка. *ревю*

3. Седите в приятен, уютен, удобен диван, пиете горещ шоколад, но коя чудовищна книга четете?
Определено "Страхосказания", съставена от Стивън Джоунс!  Тази книга е пълна със зловещи разкази, на най-различни автори, както и с интерпретации на приказки, които биха накарали всекиго да настръхне. Мисля, че "М като Магия" от Нийл Геймън също би била подходяща.

4. Започнало е да вали сняг и сте решили да се биете със снежни топки! Кой литературен герой бихте искали да се включи в снежната битка с вас?

ЕЙДРИЪН ИВАШКОВ!!! Неповторим е. Просто няма втори като него. И дори мога да си го представя.  
Аз: Стоя и зяпам Ейдриън
Ейдриън: Възползва се от възможността и ме замеря със снежни топки.

5. За жалост, огънят в камината започва да угасва. Последните глави от коя книга бихте използвали, за да разпалите огъня?

"Стъкленият меч" от Виктория Айвярд. 
Мейвън.. I can't even... 
Може ли и той да гори в ада заедно с тези страници? и може би и частта от сърцето ми, която го обича?..

6. Коя книга е толкова близко до сърцето ви, че бихте я подарили на всички, които искате да запалите по четенето?
Както винаги просто няма как да не кажа "Хари Потър", но наред с поредицата, ще кажа и "Човек на име Уве" - тази книга просто ми е влязла под кожата *емотиконка със сърца вместо очи*

И ще завърша с един тематичен цитат:
"Най-бавно се топи снегът, 
 където имаше пътека. "
-Мария Донева

Хора, това беше от мен засега. Надявам се да се наслаждавате на снега и зимата.
 Все пак , когато е -15 градуса навън - какво по-голямо удоволствие от това да се стои в леглото с интересна книжка и чаша кафе/чай/шоколад ?

-Сю. (:

понеделник, 9 януари 2017 г.

2017: Книжно предизвикателство

Здравейте! 

Този път съм тук с кратък пост - изготвен списък с книжните ми цели за 2017 година. Всъщност повече е като книжно предизвикателство отправено от мен към мен.

Решила съм да прочета 55 книги тази година.
Съставила съм списъка си от разни книжни предизвикателства в пинтерест като избрах различни категории. Целта ми е да прочета поне една книга от всяка категория, а оставащият брой книги ще са ми по избор. 
Ето го и списъка ми:


- Книга римейк на приказка
- Книга спечелила награди
- Поезия
"Milk and Honey" - Rupi Kaur
- Книга, в която главният герой е момиче/жена
- Класика
- Книга, която е част от поредица 
"Ангелско нашествие" -Сюзън Ий *ревю*
- Трилър
"Не заспивай" -Джон Вердън *ревю*
- Книга, която е екранизирана
- Книга с красива корица
- Книга с интересно заглавие
- Книга, която е написана като пиеса
- Книга, която е над 500 страници
"Ясновидците" -Либа Брей *ревю*
- Книга, съставена от истории
- Книга, препоръчана от книжар или библиотекар
- Книга, чието заглавие се състои от една дума
- Книга, препоръчана от приятел
"Красиво бедствие" -Джейми Макгуайър 
- Книга, която е трябвало, но не си прочел навреме за училище
- LGBT+ книга
- Книга със синя корица
"Жестока любов" - Колийн Хувър
- Книга, която стои от дълго време на рафтчето
- Книга от книжарница за употребявани книги
- Книга, базирана върху митология


"Чукът на Тор" - Рик Риърдън
- Книга, която е излязла (или е била преведена) през 2017г.
"Момичето преди" - Дж. П. Дилейни

За първи път си отправям такова предизвикателство, така че не знам дали трябва, но мисля периодично да обновявам този пост като отбелязвам прочетените книги от категориите.
Надявам се да успея да намеря книги от всяка категория , както и да прочета общо поне 55 книги. Отворена съм за предложения за книги, които мислите, че ще са подходящи за категориите и ви предизвиквам да прочетете по една книга от поне три от горепосочените категории. Колко книги е вашата цел за 2017г.?
Пожелавам ви успех с вашите предизвизактелства били то книжни или не.

-С обич, Сю. (:


петък, 6 януари 2017 г.

РЕВЮ: "Ангелско нашествие" от Сюзън Ий

Заглавие: Ангелско нашествие (книга първа)
Поредица: Пенрин и краят на дните 
Автор: Сюзън Ий
Издателство: ЕМАС
Оценка в Goodreads: 4,19
Анотация:

Изминали са шест седмици, откакто ангелите на Апокалипсиса са слезли на земята, за да опустошат съвременната цивилизация. Банди от освирепели хора населяват деня, а нощта е превзета от страхове и суеверия. В една от тези нощи ангели отвличат невинно малко момиче, а сестра й - 17-годишната Пенрин - е готова на всичко, за да си я върне. 

Дори да се съюзи с един от тях. 

Рафи е войн, но, след като е нападнат от своите, се оказва на улицата, тежко ранен и с отрязани крила. От незапомнени времена се е сражавал и е печелел битките си сам, а сега от тази безпомощна ситуация се налага да го спасява една изпосталяла от глад тийнейджърка. 
Пенрин и Рафи тръгват през изпепеления, обезлюден пейзаж на Северна Калифорния и няма на кого да разчитат за оцеляването си, освен един на друг. В далечината се очертават димящите останки на Сан Франциско, където войнстващите ангели са създали своето укрепление. Там Пенрин ще рискува всичко, за да спаси сестричката си, а Рафи ще се остави на милостта на враговете си, само и само да бъде отново цял... 


Здравейте! Тук съм с първото ми ревю за годината и ще призная, че не сгреших като избрах тази книга за първото ми четиво за 2017.

Ангелите са мили, дружелюбни, добри, те желаят да помогнат на хората, нали? 

Е да, ама не. 


Земята е нападната, не от кого да е, но от самите ангели. Всичко се разпада. Смъртта и разрухата са навсякъде, а в отчаянието си хората са се обърнали един срещу друг.
Трудно, а и почти невъзможно е да се оцелее в такъв свят. 
А за 17-годишната Пенрин е още по-трудно. Защото от нея зависи и оцеляването на психически нестабилната ѝ майка и малката ѝ сестричка, която не може да се придвижва без инвалидната си количка. Докато бягат те се натъкват на група ангели, преследващи друг от техния вид. След нападението един от ангелите ги забелязва и отвлича малката сестра на Пенрин. 
За разлика от главните героини в голяма част от книгите от този жанр, Пенрин е водена само от желанието да спаси сестра си. Не да промени света. Не да постигне революция. Просто да спаси сестра си.  Заради майка си години наред е ходила на всевъзможни уроци по самоотбрана и въпреки че това сега и помага много, не означава, че и е лесно да се справя. И не и става по-лесно с течение на времето. Тази героиня вероятно е една от най-реалистично представените, за които съм чела - не се превръща от плаха и нерешителна в глава на революцията, не иска и да се превърне. Тя иска да спаси сестра си. Просто се опитва да оцелее. 






Рафи пък е паднал ангел, който е готов на всичко за да върне крилата си. 

Той не се съгласява да се съюзи с Пенрин веднага, не иска да има нещо общо с някое човешко създание, но в крайна сметка се съгласява. Той притежава голямо количество хумор, сарказъм и арогантност, която просто няма как да остане неоценено от мен. 





"- Ще ти покажа как се използва. Дай да ти видя крака.


  - В света на ангелите това е много интимно желание. Обикновено са ми нужни вечеря, вино и наелектризиращ разговор, за да отдам краката си."
Техният съюз не е обичайният "ние двамата срещу целият свят". Техният съюз е за да оцелеят и да постигнат крайната цел.
Елементът на забранената любов е поднесена без наистина да е спомената - тя е само загатната, но се усеща доста силно.
"-Не се заблуждавай от външния ми вид, Пенрин. Аз не съм човек. Дъщерите човешки са забранени за ангелите."
Стилът на писане на авторката е уникален, много реалистичен и увлекателен.

Всичко в тази книга е поднесено бавно и постоянно се усеща напрежението, а въпросите се трупат и трупат. Какви са тези създания, които не са нито хора, нито ангели? Каква е причината Рафи да изгуби крилата си? Какво търсят ангелите на земята? Какво, какво, какво.. все повече въпроси и все по-малко отговори.

"Не е нежната целувка на първа среща, не е израз на първичен мъжки импулс. Той ме целува с отчаянието на умиращ, който вярва, че се докосва до магията на вечния живот."
Опитвам се да се сетя за неща, които не ми харесват в книгата, но не мога да се сетя.
Може би това, че беше толкова интересна, че не ме оставяше да спя? Май не се брои.

Искам да отбележа и нещо за корицата - бях много изненадана, когато я видях и докоснах за първи път - не очаквах крилата да са релефни, но това беше много приятна изненада. Както и самата книга.

Много се радвам, че започнах годината с тази книга, защото ми хареса наистина много. Беше нещо различно, нещо великолепно. Нещо различно и едновременно познато. Книгата надхвърли всичките ми очаквания и оправда сравнително високата си оценка в GoodReads. Не знам кое ми харесва толкова много в начина на писане и поднасянето на историята, но нещо определено ме грабна силно. Ако сте от тези, които още не са я прочели, съветвам ви - дайте шанс на тази книга - ще останете в рамките на доброто фентъзи, но и едновременно ще сте прочели нещо много различно и интересно.

А вие с коя книга започнахте годината?
Благодаря на издателство ЕМАС за предоставената възможност!

- Сю. (:

понеделник, 2 януари 2017 г.

2016: Най-книжната година



Здравейте! 
Първо искам да ви честитя новата година и да ви пожелая една година пълна с много здраве, щастие, късмет, успех и много много книги!
2016-та година за мен беше една много книжна година - даже най-книжната.
Ето какво говори статистиката ми в Goodreads затова:


Тази година прочетох повече книги от всяка друга предишна година, създадох си bookstagram, а после и блог и съвсем наскоро страница във facebook.  Годината беше най-книжната досега. А огромна част от книгите, които прочетох през годината ми харесаха много. Ии постигнах целта си и даже стигнах я надминах. 
Бях си поставила цел да прочета 55 книги, а прочетох 70.
Направих си нещо като класация като взех идеята от поста на Гергана и този сайт.

1. Книгата, която най-много ме разочарова тази година
Тази година само малка част от книгите, които прочетох не ми харесаха, а още по-малка ме разочароваха. И за съжаление на челно място стои една книга, от която очаквам много повече, а именно "Реквием" от Лорън Оливър. Отлагах четенето на тази книга повече от 2 години. И най-накрая я прочетох. Краят на книгата просто ме остави без думи и то не в добрия смисъл. 
2. Любим автор от тази година 
Касандра Клеър и Рик Риърдън определено са ми любимци, които изпълниха с много чувства и прекрасни герои годината ми, но ги открих преди 2-3 години и затова ще кажа Сара Шепард - всички нейни книги (поредицата "Малки сладки лъжкини"), които прочетох тази година ми се сливат в едно, защото всички бяха толкова интересни, че ги почвах една след друга. Остава ми само последната книга от поредицата и отлагам колкото мога повече, защото не искам да кажа сбогом, както на героите, така и на авторката. 
3. Най-дългата книга, която прочетох тази година
Както се вижда и от горната снимка, това е "Лейди Полунощ". Това ми беше четивото за море и се наслаждавах на всяка страница. Да се върна в света на ловците на сенки беше много вълнуващо, а новите герои бяха много приятни и дълбоки, срещата със старите пък беше прекрасно допълнение към книгата. Нямам търпение за втората. 
4. Четох след времето ми за лягане 
В тази категория попадат всички книги, които съм прочела, но ще кажа "Илумине", защото прочетох голяма част от тази книга късно през нощта.  
5. Любими герои от книги, които прочетох през 2016
За тях няма да говоря, просто ще ги изборя.
Уил и Джем от "Адски устройства"
Уве от "Човек на име Уве"
Спенсър от "Малки сладки лъжкини"
Тео и Итън от "Кажи ми три неща" 
Скорпиус от "Хари потър и Прокълнатото дете"
Ема, Джулиън и Марк от "Лейди Полунощ"
6. Любими книги през 2016
Тази година голяма част от книгите, които прочетох ми харесаха така че ми е много трудно да избера. 
Трилогията "Адски устройства" много бързо се превърна в една от най-любимите ми.  С много интересен сюжет и чудесни герои, тази поредица ме накара да плача и да се смея и да искам още. Още от историята, още от героите. Радвам се, че в "Лейди Полунощ" отново се срещнах с някои от тях.
- Поредицата "Хроники на чародейците", която ме грабна още от началото също не ме разочарова - и тя беше пълна с емоции, на които се отдадох. 
- "Човек на име Уве"  Тази книга беше по-различна от всички други, които съм чела. Уникална. Неописуемо добра. Уве беше уникален герой към който се привързах още в началото и с течение на времето видях как се променя и го харесвах все повече. Определено отново ще посегна към книга на Бакман.
- "Парченца от нашия живот" - От доста време не бях чела толкова докосваща душата книга, която да ме накара да изпитвам най-различни чувства, и да ме държи будна до късно през нощта.  В една трета от книгата плаках, в другата една трета се смях, а в останалата част, изумена или възмутена се питах "Защо?????". Просто уникална книга.
- "Кажи ми три неща"Тази книга беше много интересна, забавна и много лека. Прочетох я на един дъх и нямах представа, че ще ми хареса толкова много. Ако ви се чете нещо леко, интересно и разтоварващо, тази книга е за вас!

Като цяло голяма част от книгите, които прочетох през изминалата година ми харесаха. Надявам се тази година да съм също поне толкова доволна.
Кои са вашите любими книги, прочетени през 2016?


Цели за 2017

 Реших да напиша най-общо и целите си за все още новата 2017 година. 
Повече сън
Повече музика

Повече книги
Повече творчески дух
Повече дълги разходки
Повече смях
Повече прегръдки
Повече щастие

Повече любов

Мисля скоро да напиша отделен пост за книжното ми предизвикателство за 2017 година. 


А целта ми в Goodreads за прочетени книги през 2017 e отново 55 книги:



Вече съм с една книга по-близо до постигането на целта. Първата ми и засега единствена прочетена книга през 2017 година е "Ангелско нашествие", която ме остави изумена и много изненадана. Скоро очаквайте ревю! Започнах годината с една невероятно книга и се надявам да я продължа така!

А какви са вашите цели - книжни и други, за 2017 година?


-Сю. (: