сряда, 28 декември 2016 г.

РЕВЮ: "Дюи" & обичам котета

ДЮИ. 
Котето от малката провинциална библиотека, което трогна света.
Една история за едно коте, което променя живота на всички служители в една библиотека в САЩ. Очарователна истрория, която ще докосне сърцето на всеки читател.

Заглавие: Дюи. Котето от малката провинциална библиотека, което трогна света
Автор: Вики Майрън и Брет Уитър
Издателство: Еднорог
Оценка в Goodreads: 3,84
Анотация:
В една мразовита зимна утрин библиотеката на градчето Спенсър в Айова получава неочакван подарък. В кутията за връщане на книги някой е подхвърлил полуживо, премръзнало котенце. Новата директорка на малката провинциална библиотека прибира котето и то заживява сред книгите за радост на персонала и посетителите.
Тази книга е спомен за очарователния Дюи, живял осемнайсет години в библиотеката и топлил сърцата на деца и възрастни. В своя трогателен и сърдечен разказ Вики Майрън си спомня времето, когато е изправена пред предизвикателството на управлява градската библиотека и да отглежда сама детето си. През болести, грижи и несгоди безмълвното, успокояващо присъствие на Дюи понякога е единствената й опора. Забавен, кротък и любвеобилен, насочващ се неотклонно към онези, които имат нужда от него, Дюи обединява около себе си хората, прекрачващи прага на библиотеката. 
Дюи успява да докосне всяко сърце и да вдъхва надежда с откритата, безусловна, непресторена вярност и любов, с която ни даряват животните. 

Здравейте! 
Днес съм тук с един много котешки пост. Аз обичам котета и то много и нямаше как да не прочета тази книга. Нямаше как и да не прикача снимки на котета, които не са Дюи. Защото това са котета. И аз ги обожавам.
 Мога да призная, че тази книга ми отне малко по-дълго време от предвиденото, но не, защото не е добра - напротив адски ми хареса, а просто, защото не бях свикнала с книги от този жанр, които умело вплитат реалността и късовете информация в един интересен, увлекателен и затрогващ сюжет.

Тази книга е за много неща -животът и историята на провинциалното градче Спенсър, Айова, личният живот на Вики -авторката, която се явява и главната героиня, книгите и библиотеките, и най-вече - Дюи, котето, познато по целия свят.
В малко градче в Айова, в една от най-студените сутрини в кутията за връщане на книги намират едно полумъртво котенце. След този ден библиотеката става дом за котето Дюи с цяло име Дюи Рийдмор Букс. 
В тази книга се разказва основно за три неща - Дюи, животът на Вики Майрън и провинциалното градче Спенсър, Айова.
Вики Майрън не е имала лесен живот. Никак. Предизвикателство след предизвикателство, болест след болест и смърт след смърт.  Но след появата на Дюи нещата се променят. Злощастията не спират, но Вики вече си има опора, има си някой, който да я обича безусловно и я утешава винаги, когато има нужда. 
Мисля че единственият минус, който давам на книгата е заради прекалено многото описания и история на Спенсър. Вики Майрън наистина обича града си и това е чудесно. Беше интересно, но малко повече от колкото се налага.
"Хората се чудят какво толкова е станало, та той беше просто една котка.   Но точно тук те грешат. Дюи беше много повече от обикновено животно."
А сега за Дюи - той е красив, мил, сладък и общителен. Той вярва безусловно в хората и това му носи само плюсове.  Още с пристигането си в библиотеката той става известен и обичан, а колкото повече време минава, толкова повече любов Дюи получава.. и дава. 
Дюи не е обикновен котарак - той е котето, трогнало света със своето голямо сърце.
 Той променя не само атмосферата в библиотеката, не само в Спенсър, не само в Айова, дори не само в САЩ. Дюи се докосва до най-различни хора по целия свят.
През трудните времена Дюи винаги е там за хората. Когато някой ма нужда от утешаване - Дюи е там. Той не се натрапва на хората, когато не е желан. Той е там най-вече , когато някой има нужда от него и той го усеща.
Дюи не се отличава само със своята дружелюбност.  Той има доста забавни любими занимания - да дъвче гумени ластици, да си играе с играчки с котешка мента, да влиза в кашони - изцяло или частично, да се катери по стълби и да се изкачва до лампите на тавана.
Дюи е доста придирчив към храната, има си списъци с неща, които обича и неща, които мрази, има си и собствени правила:

   И накрая златното правило на всяка библиотечна котка за всички времена...

  "Никога не забравяйте и не допускайте хората да забравят, че вие сте шефът!"
 Беше ми много забавно да чета и списъка с нещата, които Дюи обича и мрази. В този списък имаше неща, които ме разсмяха. Например:


Книги     
Обича: "Котката, която можеше да стане крал"
Мрази: "101 приложения на мъртва котка"

С годините Дюи се промени. Когато вече беше прекалено стар и чувствителен, въпреки че имаше такива, които все още го  посещаваха и му обръщаха внимание, голяма част от хората го изоставиха, а имаше и такива, които не го искаха повече в библиотеката. Това за жалост се случва не само с животните.. 


Дюи прекара в тази библиотека 18 щастливи години. След смъртта му за него тъгуваха не един или двама души. Библиотеката получи над хиляда имейла, а за него писаха стотици списания и вестници. Той се бе докоснал не само до хората от провинциалното градче в Спенсър, а до хора от цял свят. Не само тъгуваха за него тези, които го бяха виждали, а всички хора, знаещи за него. Дюи успя да трогне целия свят.


Иска ми се да бях имала възможността да се запозная с Дюи. Този невероятен котарак на моменти ми изглеждаше прекалено перфектен за да е истински и може би това е причината да знаем името му. Книгата е много приятна за четене и успя да ме докосне дълбоко в сърцето.  Препоръчвам тази книга на всеки, който обича котки. Препоръчвам я и на тези, които не са големи фенове на котките. Защото котето от малката провинциална библиотека, което трогна света, успя да трогне и мен. 

Благодаря на издателство Еднорог за предоставената възможност!

Линк към част от филмчето за Дюи: "Puss in Books"

И още снимки на котета (защото обичам!):


- Сю. (:

Няма коментари:

Публикуване на коментар