неделя, 9 октомври 2016 г.

"Писма до Сам" - уроци за любовта, загубата и даровете на живота


Заглавие: "Писма до Сам"
Автор: Даниел Готлиб

Издателство: Кибеа
Оценка в Goodreads: 3,97
Анотация
Скъпи Сам, животът ми се промени в мига, в който ти се роди...“
Така започва този забележителен сборник от тридесет и две съкровени, интимни и състрадателни писма, които Дан Готлиб (дядо) пише на Сам, своя внук. Искрени и честни, те са насочени към същите предизвикателства, срещу които се изправяме всички ние, всеки по свой собствен начин. И прочитът им ви зарежда с вдъхновение и емоции.
"..надявам се да помниш от какво се нуждае душата ти. Не богатство, престиж и придобивки, а зрялата отговорност да обичаш някого всеки ден малко повече, отколкото предния ден." 
Здравейте!
Днес ще говоря за една книга, която не е много "популярна" и затова вероятно повечето от вас не са чували за нея.
"Писма до Сам" е сборник от писма, които Даниел Готлиб е написал на своя внук Сам, на който на четиринадесет месечна възраст поставят диагноза "первазивно разстройство на развитието", болест от аутистичния спектър.
В тези писма Дан разказва истории, говори за любовта, за загубата, за бъдещето и за миналото. 
"Когато сърцето плаче за нещо изгубено, душата ликува за спечеленото."

Мога да призная, че не знам защо бях купила книгата. Просто ми привлече вниманието, въпреки че не е от жанровете, които съм свикнала да чета. Отне ми време да се реша да почна да я чета. Може би така е трябвало да бъде. Но когато я почнах осъзнах, че тази книга не е поредната книга, която ни казва, че животът е слънце и дъги и, че всичко е чудесно, стига да опознаем себе си.                                            

"Сам, искам да знаеш, че да бъдеш различен не е проблем. Просто си различен. Но да се чувстваш различен вече е проблем. Когато се чувстваш различен, това може действително да промени начина, по който гледаш на света." 
В тази книга ние виждаме колко труден може да бъде животът - как ние можем да сме причина за собственото си нещастие, както и, че понякога нещастията ни намират незаслужено. След прочитането на тази книга моят светоглед в известна степен се промени.  Осъзнах неща, за които често се сещам в определени
моменти. 
Осъзнах, че понякога животът е като да чакаш автобус. Дори да викаме, дори да удряме, да плачем, или пък да се смеем и да се радваме, автобусът няма да дойде по-рано - просто не зависи от нас. Но от нас зависи как ще чакаме автобуса - ако викаме, ако се гневим, ако плачем, ние само ще утежним положението - не за някой друг, а за самите нас. Но ако се примирим, че така или иначе трябва да чакаме, ние ще "чуем песните на птиците", ще забелязваме радостта, която иначе бихме изпуснали. 
Винаги, когато съм тъжна 
се сещам за това. Мисля че това е едно от най-важните нeща, на които някоя книга някога ме е учила. 
И за малко да забравя:
"Приходите от продажбата на тази книга се даряват на "Излекувай аутизма сега" и други благотворителни организации за деца." 
Оценката ми за тази книга е 5 от 5.  Препоръчвам я на абсолютно всички. И мисля, че израза  "прочети книга, направи добро" в този случай е буквално верен. 
 - Сю. (:

Няма коментари:

Публикуване на коментар