събота, 1 октомври 2016 г.

РЕВЮ! "Гневът и зората" на Рене Ахдие

Заглавие: "Гневът и зората" (първа книга от поредицата)
Автор: Рене Ахдие
Издателство: Сиела
Оценка в Goodreads: 4,22
Анотация: 
Един живот за една зора.
В далечна земя, управлявана от жестоко момче убиец, всяка зора носи тъга на различно семейство. Халид, осемнайсет годишният халиф на Хорасан, несъмнено е чудовище. Всяка нощ той взима за съпруга различно момиче, а на сутринта палачът му увива копринено въженце около врата ѝ. Когато най-добрата ѝ приятелка се превръща в жертва на Халид, Шахризад се заклева да отмъсти за смъртта ѝ и доброволно пожелава да стане следващата жена на халифа. Шахризад планира не само да оцелее, но и да сложи край на пороя от смърт, отприщен от бъдещия ѝ съпруг.
Нощ след нощ Шахризад омагьосва Халид чрез историите си, борейки се с настъпването на утрото. Всяко следващо може да ѝ е последно. Но се случва нещо, което тя не е предвидила. Халид е различен от това, което си е представяла – чудовището няма нищо общо с легендите, които се носят за него извън дворцовите стени. А когато открива, че за всичко има причина – причина, различна от всичко, което някой е можел да си представи, Шахризад трябва да се бори, за да спаси не само себе си, но и момчето, което е започнала да обиква. Времето изтича. А зората никога не е добре дошла.
Вдъхновен от класическите приказки от Хиляда и една нощ, романът Гневът и зората е богат, съблазнителен разказ, който държи читателя в напрежение до края.

"Някога имах хиляди желания, но всички изчезнаха в едничкия копнеж да те познавам."  - Джалал ал Дин Руми
Здравейте!
Днес съм решила да говоря за "Гневът и зората" на Рене Ахдие.

Мога да призная, че още от първата глава бях разбрала за какво всъщност става въпрос и за причината за действията на Халид и все пак книгата беше много интересна и всяка страница пробуждаше интереса ми все повече.
"Да искаш нещо толкова много - да го държиш в обятията си, - а да знаеш извън всякакво съмнение, че никога няма да го заслужиш."
В книгата основното действие се развива около халифа на Хорасан - повелителят на повелителите - Халид. Той по някаква причина всеки ден се жени за ново момиче, а на сутринта то бива екзекутирано с копринено въженце около врата. Никой не знае причината, но съвсем разбираемо всички го мразят. А как не? Шахризад е една от всички тези хора. В нея гори пламъка на омразата, заради загубата на нейната светлина - най-добрата и приятелка Шива. И Шахризад е решена да отмъсти както заради най-добрата си приятелка, така и заради всички отнети животи. Нашата героиня е дръзка и решителна и винаги знае какво да каже. Тя е предизвикателна, хаплива и независима. Въпреки това тя е просто човек. Страхува се от смъртта също като останалите. И тя изпитва тъга като другите. Но най-много гняв. Поне в началото.
Ние виждаме как тя малко по малко се променя. Чувствата и се променят. С развитието на действията виждаме как решетелността и гневът и започват да се разтапят. Честно казано на мен ми беше много странно тя да обикне Халид. Още повече като не знаеше за причината на неговата "чудовищност". И въпреки че се оказа, че той си има причина да го прави - пак ми беше странно.
"Той замръзна за миг, тя също се спря и двамата осъзнаха, че са изгубени. Завинаги."
Деспина може би е любимата ми героиня. Тя е смела, има хаплив език и не се страхува да го използва. В тези им черти с Шази си приличат и може би това, както и прекараното време заедно, с времето ги сближават и те стават приятелки, въпреки че не си го признават. А отношенията им с Джалал ме изненадаха въпреки че не трябваше. Надявам се в следващата книга да разбера, че има щастлив край за тях.
Ще спомена и няколко думи за Тарик и Рахим. Те се познават с Шахризад от малки. Докато Рахим се провъзглася като некръвен по-голям брат на Шази, чувствата на Тарик към нея са крайно различни. Тарик и Шахризад се обичат с години наред. Но докато Тарик обича Шахризад с цялото си сърце и е готов на всичко за нея - дори да започне война, ние виждаме как чувствата на Шахризад се променят малко по малко, но също виждаме, че Тарик, въпреки узнал за истината, не се отказва от нея. Мога да призная, че нещо в него не ми харесваше, но това е може би, защото харесвах Халид.

"Любовта е сила сама по себе си, сайиди. Заради любовта хората се решават и на немислимото... и често постигат невъзможното. Не бих се надсмивала на силата и."



Искам да вметна, че ми хареса и идеята за речника отзад в книгата. Както и да добавя
, че тази корица много ми харесва. Определено на външен вид е по-добра от оригинала, а на допир е толкова приятна. 
Много интересна книга, която със сигурност ме завладя още от първата страница. Не не не - от анотацията още. Въпреки че идеята не е съвсем оригинална книгата беше поднесена по уникален начин и историята, въпреки че беше предвидима, беше адски интересна. 
Случвало ли ви се е да ядете бисквити и да посегнете към чинията и да се окаже, че вече е празна? Такова беше чувството, когато книгата свърши.

С нетърпение очаквам втората книга и се надявам и тя да ми хареса поне толкова, колкото тази, защото тази беше чудесна.
Със сигурност ви я препоръчвам. Оценката ми за книгата е: 4,5
Не се знае дали ще преведат втората книга, както и това че няма да преведат допълнителните истории. Но какво друго ми остава освен да се надявам и през това време да се потопя в други книжни светове? 


За сега това беше от мен. 
Надявам се ревюто ми да ви е харесало. 
- Сю. ^.^

Няма коментари:

Публикуване на коментар