понеделник, 14 август 2017 г.

Любовта, болката и загубата в "Толкова близо до хоризонта" от Джесика Кох

Заглавие: "Толкова близо до хоризонта"
Поредица: "Трилогията за Дани"
Автор: Джесика Кох
Издателство: ЕМАС
Оценка в Goodreads: 4,41
Анотация:

Най-силната любов.
Най-силната болка.
Една истинска история.
Джесика е на седемнайсет, наслаждава се на живота и гледа напред в многообещаващо бъдеще. Тогава среща Дани - самонадеян двайсетгодишен красавец, роден в Атланта. С Джесика е свършено - тя лудва по него, но не само заради външния му вид. Около Дани витае мрачна тайна.
Постепенно момичето успява да надникне зад фасадата на младия мъж и да стигне до неговата същност. Отварят се бездни: Дани носи дълбока травма от детството и - далеч от близки и родина - се бори за нормален живот.
Въпреки всички трудности и противно на всякакъв разум, между двамата възниква и луда страст, но и дълбока обич. А при Дани не само миналото е мрачно. Белязано е и неговото бъдеще. Започва луда надпревара с времето...
Една история за приятелство, смелост, доверие и силата да се откажеш. Една истинска история от началото до края.

Здравейте! Днес ще ви говоря накратко за една книга, която успя да ме разтърси и дълбоко трогна. Става въпрос за "Толкова близо до хоризонта". В книгата се разказва за младата Джесика, която се запознава с чаровния и предизвикателен Дани, който ту се държи топло, ту студено и в началото силно (п)обърква Джесика. След време Джесика разбира защо Дани се държи по начина по който се държи и тогава започва една история, чийто край е предопределен още от самото начало. 

"Безмълвно оплаках загубата на нещо, което никога не бях притежавала."


"Мисля, че имам нужда от това. Нуждая се от човек, който понякога да надраска гладката повърхност, вместо да гледа отвъд нея. Точно така. Искам момиче, което да ме опознае истински."


"Сарказмът е мечът на интелектуалеца."

А споменах ли, че Джесика всъщност е.. авторката. Книгата е интерпретативен сбит разказ на няколко години от младостта ѝ. Нали се случва да плачете докато четете някоя книга и да се опитвате да се успокоите със "Спокойно, всичко е наред. Всичко това е просто художествена измислица. Нищо от това не е реално."? За тази книга това успокоение не е валидно, понеже самата Джесика Кох е преминала през всяка болка, радост и тъга, описани в книгата.

"За последен път полетя
над облаците и отиде надалеч.,
сега сияеш отвисоко,
но домът ти е в моето сърце."


"Времето лекува рани, но оставя белези."


"Ако ме потърсиш, не гледай надолу,
аз съм толкова близо до хоризонта."


Самата история беше.. сърцераздирателна, а начинът на писане невероятно лек. Кох определено е успяла да подбере моментите, за които да пише и е успяла да ги представи по увлекателен и лесен за четене начин. Беше ми интересно да чета и главите, в които се описват мислите и чувствата на другите хора. Така успях да видя каква е представата на авторката за тези хора и за мислите, които са ги спохождали. 


" - Страхувам се. Ще угасна, няма да ме има. Ще изчезна...
   - Никой не изчезва просто така, Дани. Една част остава завинаги. Наречи го душа, наречи го, както искаш. Нещо остава. В сърцето, в спомена. В заобикалящата ни природа, в светлината и във вятъра. "



"Броят на годините няма значение, когато трябва да се определи дали един живот е ценен, или безполезен. Твоят живот беше повече от смислен. Ще оставиш трайна следа след смъртта си."

"Аз се надявам да намеря моята свобода във вечността."

Тази книга ме накара да изпитам много неща - радост и тъга, смях и сълзи, яд и болка. Имаше моменти, в които просто затварях книгата и се опитвах да се успокоя преди да продължа. Авторката е преминала през много неща заедно с Дани и тези неща са я белязали за живот, а вече и мен. Възхищавам се на смелостта на авторката, и за това, че е успяла да разкрие тази невероятно значима и болезнена част от живота си с нас, читателите. Не съжалявам, че прочетох книгата. Накара ме да чувствам много, но всяка болка си заслужаваше за да се докосна до тази история. Както Дани ще остане завинаги в сърцето на Джесика, така и тази история ще остане в моето. 

"Понякога излизам на балкона, поглеждам към долината и после към хоризонта. Тогава усещам, че съм си у дома."

Благодаря на издателство ЕМАС за предоставената възможност!

събота, 5 август 2017 г.

Какво прочетох през ЮЛИ, какво чета СЕГА и какво ще чета през АВГУСТ





Здравейте! 
Ще започна с едно признание: Напоследък не ми се чете много и не ми се пише много. Защо? Не знам. Повече ми се иска да съм в движение  - йога, тренировки, разходки, време с приятели и време с котенцето ми. А да си призная - започнах да гледам един сериал - "Skam" и отделям доста време и за него, а наред с всичко това доста изоставам с ревюта и публикации, както и четенето на книги.

Какво прочетох през месец юли?

През този месец броят на прочетените книги ме радва, а съдържанието им - още повече. Ето ги и тях:



1."Без милост" от Лекси Блейк

Моята оценка:  5/5
"Без милост" е много повече от поредната книга от жанра. В нея се преплитат толкова много неща - основна сюжетна линия, романтика, еротика, а самата книга ме накара, както да плача, така и да се смея.Определено нямам търпение за втората книга от трилогията, която ще разгледа историята на Бран! 

2. "Тъмното пророчество" от Рик Риърдън

Моята оценка:  4/5
Да чета книга на Риърдън винаги ми носи удоволствие, но точно тази не ме грабна колкото останалите. Имаше интересни герои, действие и типичната за Риърдън магия, но нещо, което не мога да определя липсваше. Все пак ми е много приятно, че я прочетох и очаквам следващата с нетърпение.

3. "Пророчеството на гарвана" от Маги СтийвотърМоята оценка:  5/5

Тази книга определено е на първо място сред прочетените през юли. За първи път четох книга на Маги Стийвотър и ми хареса неописуемо много. Авторката умело е преплела легенди, магия и невероятни герои в едно. Нямам търпение да прочета следващите книги от поредицата.

4. "Тайният портал" Моята оценка:  4,5/5

5. "Златният мост" от Ева Фьолер Моята оценка:  4.5/5
Eва Фьолер умело продължава и довършва невероятната трилогия "Пътуване във времето". Книгите ми харесаха не по-малко от първата книга. Скоро ще напиша ревюта на книгите. А прочетохте ли интервюто ми с авторката? тук 

6. "Приказки за размисъл" от Хорхе Букай

Моята оценка:  4.5/5
Букай отново успя да ме впечатли. Имаше няколко "приказки", които не ми харесаха чак толкова, но повечето успяха да ме докоснат и да ме накарат да се замисля и прочетох книгата за отрицателно време. 



                                  Какво чета сега?



                                "Генът IFS. Визия за здраве" от Инес Субашка

                                         "Мислещият човек" от Джеймс Алън


Какво ще чета през месец август?




Вече прочетох:
1. "Толкова близо до хоризонта" от Джесика Кох и


Ще довъша:
2. "Мислещият човек" от Джеймс Алън

И ще продължа с:
3. "Ето така я губиш" от Джуно Диас
4. "Малката билкарница в Монтармърт" от Донатела Рицати
5. "Единственият спомен на Флора Банкс" от Емили Бар
6. "Сиси - неочакваната императрица" от Алисън Патаки


Съмнявам се да успея да прочета всички, но все пак се надявам да прочета колкото се може повече. А вие кои книги прочетохте през месец юли?

вторник, 1 август 2017 г.

Интервю с Ева Фьолер ("Пътуване във времето")

Please scroll down for the English version. :)

Здравейте! Днес съм тук с интервю от авторката на трилогията "Пътуване във времето" - Ева Фьолер. Когато започнах да чета първата книга от трилогията ѝ - "Гондолата на времето", аз бях леко скептична, но неусетно книгата ме завладя, а след нея и продълженията "Златният мост" и "Тайният портал". Прочетох книгите на един дъх и останах силно очарована и впечатлена и реших да се свържа с авторката, а тя любезно се съгласи да отговори на няколко въпроса. Нека да преминем към тях.



Кога започна да четеш за удоволствие? Коя беше Книгата, която те накара да се влюбиш в четенето?
Започнах да чета за удоволствие, когато бях на осем. Наследила съм любовта към четенето от баща ми. Мисля, че книгите от Карл Мей бяха тези, които четох дълго след като беше минал вечерния ми час.

Какво мислиш, че прави една история добра?
Добрата история идва от сърцето. Така героите от историята ти се съживяват и се превръщат в най-добрите ти приятели по време на писателския процес.


Кои са любимите ти книги?
Всички книги от Диана Габалдон, особено "Друговремец".


Разкажи ни за "Пътуване във времето". Как се роди идеята?
Това е поредица за млади хора и се отнася за пътуване във времето. 17-годишната Ана попада във Венеция, 15 век. Там тя изживява много приключения и докато се изправя пред големи опасности поне е на път да намери истинската любов.
Аз наистина обичам идеята за пътуване във времето, както може да се види и в предишния ми отговор.



Четеш ли ревюта на твои книги? Как се справяш с отрицателните и положителните?
Да, чета всички. Винаги се радвам на положителните. Също оценявам конструктивната критика. Не може да задоволиш всички читатели, но се отнасям сериозно и правя  най-доброто на което съм способна.



Какво мислиш за България и какво би искала да споделиш с българските читатели?
За съжаление никога не съм била в България. Надявам се някой ден да бъда. Дъщеря ми има приятели от България и те са много мили хора.
На българските читатели бих казала: Наслаждавайте се на книгите ми, те идвам от сърцето ми! Запознайте се с Ана (една от най-добрите ми приятелки) и нейните приключения!

Има ли нещо друго, което искаш да добавиш?

Толкова се радвам, че "Пътуване във времето" е преведено на български и сега може да бъде прочетена на български!

"Гондолата на времето" клик
"Златният мост" клик
"Тайният портал" клик
Ревю на "Гондолата на времето" клик 
Очаквайте ревюта на другите две книги скоро
Авторска страница в Амазон клик
Уебсайт 
клик


------------------------


Hi! Today I am here with an interview from Eva Völler, the author of the "Zeitenzauber" trilogy. When I started reading the first book of it - "Die magische Gondel" I was a little sceptic about it but as soon as I get into the story I couldn't put the book away and the same thing happened with the second and third book too. When I finished the trilogy I was very impressed and decided to get in touch with Eva and she was so kind to accept answering a few questions. So lets move to them.



When did you start reading for fun? Which book was "the one" that made you fall in love with reading?
I started reading for fun at the age of 8. I got my love of reading from my Father. I think the books from Karl May were the ones which kept me up reading long past when I should have gone to sleep.

What do you think makes a good story?
A good story comes from the heart. So the characters of your story come to life. They will become your best friends in the writing process.



What are your favorite books of all time?
All books from Diana Gabaldon, especially Outlander.


Tell us about Zeitenzauber. How did you came up with the idea?
Zeitenzauber is a book for young people about time travelling. The 17 year old Anna is moved into the Venice of the 15th century. There she has to overcome many adventures. Meanwhile she gets in great danger and at least it’s about finding true love.
I really love the idea of time travelling (which you can see in my previous answer)

Do you read your book reviews? How do you deal with bad or good ones?
Yes, I read them all. I am always very happy about the good ones. I appreciate also constructive critic. You can’t please all readers but I take it seriously and try to do my best.

What do you think about Bulgaria and what would you say to all Bulgarian
readers?
Unfortunately I’ve never been to Bulgaria. I hope I will someday. My daughter has Bulagarian friends and they are such nice people.
To Bulgarian readers i would like to say: Enjoy my books, they come from my heart! Get to know Anna (one of my dearest friends) and her adventures!


Is there anything else you would like to add that I haven’t included?

I feel so blessed that Zeitenzauber were translated into bulgarian and now can be read in Bulgaria!

Review of "Die magische Gondel": click
I will post reviews of the second and third book soon
Amazon author page: click
Website: click

понеделник, 24 юли 2017 г.

Една безмилостно добра история: "Без милост" от Лекси Блейк

Заглавие: "Без милост"
Автор: Лекси Блейк
Издателство: Ибис
Оценка в GoodReads: 4,08
Анотация:

Братята Дрю, Райли, Бран и сестра им Мия са единствените оцелели членове на семейство Лолес. Преди двайсет години родителите им са жестоко убити, а домът им – опожарен. Полицията хвърля вината за трагедията върху баща им, но и четиримата знаят, че това е дело на неговите съдружници, затова се заклеват да посветят живота си на отмъщението.
След тежко детство, прекарано по сиропиталища и приемни семейства, вече порасналите членове на фамилията Лолес са подготвили всяка стъпка от плана си за възмездие. Всеки един от братята трябва да проникне в компаниите на виновниците и да ги съсипе отвътре.
Първата мисия е на изключително чаровния и умен юрист Райли. Задачата му е да саботира огромна сделка на „Страткаст“ и да съблазни Ели Стратън, наследницата на компанията, чийто покоен баща е съучастник в убийството на съпрузите Лолес.
Макар първоначално да е напълно отдаден на мисията си, Райли започва да се възхищава на благородството на Ели и бързо се влюбва в доброто й сърце. А когато картите падат на масата, Райли трябва да избира между отмъщението, за което се е подготвял през целия си живот, и жената, без която е сигурен, че не би могъл да живее.



Здравейте! Мога да кажа, че тази книга се оказа много повече от това, което очаквах да бъде. Досега не бях чела нищо от Лекси Блейк, а анотацията на тази книга не беше успяла да ме "грабне" силно и затова очакванията ми не бяха високи. Е, тази книга безспорно ме грабна и държа интереса ми буден до последната страница, даже и след нея.

Братята Лолес са отраснали с планове и мечти да съсипят убийците на родителите им, а ето, че стигат до момента, в който влизат в действие.. Очарователният Райли трябва да омае Ели - дъщерята на един от съучастниците в убийството, което всъщност не е трудно, както заради неустоимия му чар, така и заради влечението на Ели по него. 
Но както винаги нещата се объркват. Появяват се неочаквани чувства, обрати и усложнения и всичко се заплита, а Райли е поставен пред истинска дилема - конфликт между чувствата му към Ели и отмъщението, което винаги е било целта на живота му.
"Искам да обичам някого. Това е огромната грешка, която правят хората. Те мислят, че имат нужда някой да ги обича. Но много по-важно е ти да обичаш някого. Ние се познаваме какви сме по това дали можем да обичаме."
Момчетата от семейство Лолес - Райли, Дрю, Бран, както и единствената им сестра Миа са сплотени, макар и причината за това може би е това толкова жадувано отмъщение.
"Нищо, което си струва не е лесно."
Докато Дрю е строг, високоцелящ се, леко арогантен и доста самоуверен, Бран е нежен и мил и наистина го е грижа жените около него да са добре.
Той не се страхува да се забърква в неприятности за да ги защити дори да са  напълно непознати, а Райли е като идеала - с черти, както като на Дрю, така и като на Бран. Не може обаче да се отрече, че и тримата са невероятно секси и неустоими, притежаващи този характерен за семейство Лолес чар. За Миа може да се каже съвсем същото, но докато братята ѝ са обсебени от идеята за отмъщението, тя е жизнерадостна като слънчев лъч и винаги успява да разведри обстановката.
Ели, винаги строга, резервирана и.. идеална, разкривайки истинската си същност разкрива една много чувствителна и интуитивна жена, която знае как да спечели сърцата на всички около нея, а съвсем (не)очаквано успява да спечели и сърцето на Райли.




Тази книга е написана по начин, който ме накара да чета до късно през нощта. 

Хареса ми това, че не всичко се върти около отмъщението. 

Харесаха ми и многото обрати, както очакваните, така и неочакваните, умело написаната чувствена еротика, а най-много ми хареса начинът по който всичко това е поднесено - изтънчено, по подходящ и ненатрапчив начин.За мен тази книга беше една от най-добрите, които прочетох този месец.
"Без милост"е много повече от поредната книга от жанра. В нея се преплитат толкова много неща - основна сюжетна линия, романтика, еротика, а самата книга ме накара, както да плача, така и да се смея.Определено нямам търпение за втората книга от трилогията, която ще разгледа историята на Бран! 
"Любовта е нещо много рядко и ценно. И не бива да го захвърляш, защото не ти е било поднесено така, както ти си очаквал."
Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!

четвъртък, 20 юли 2017 г.

Intimidating TBR TAG

Intimidating TBR TAG

Здравейте! Този път след десетдневно отсъствие се завръщам с Intimidating TBR TAG, който реших да направя тъй като бях тагната от Юли и Мели преди доста време. Мога да призная, че имам повече от едно рафтче с непрочетени книги, затова и реших, че ще бъде забавно да направя този таг. Без много думи преминавам към въпросите.


1. Книга, която си бил/а неспособен/бна да завършиш...
"Захапи по врата" на Тери Пратчет. Първата книга на Пратчет, която чета и определено не върви, както ми се искаше. Не помня колко пъти съм я почвала и отказвала. Ии.. "Анна Каренина" на Лев Толстой.

2. Не съм прочел/а тази книга, защото не съм имал/а време...
Определено на първо място е "Истории от Академията за ловци на сенки", която много исках и ми беше подарена за рождения ден, но все още не съм успяла да стигна до нея.. Иначе голяма част от книгите на TBR рафтчето ми също попадат към тази категория.

3. Не съм прочел/а тази книга, защото е продължение...
Не се сещам в момента за такава, защото по принцип преди да си купя някоя книга чета анотация, разглеждам я в GoodReads, чета и ревюта. А понякога като се случи да видя някоя книга в книжарница и спонтанно да я купя, тя е единична или пък част от поредица, която чета.




4. Не съм чел/а тази книга,  защото прочетох друга книга на този автор и не я харесах...
Не съм съвсем сигурна. В момента се сещам само за "Смрък" от Тери Пратчет заради това, че не успях да дочета "Захапи за врата".

5. Не съм чел/а тази книга, защото е ОГРОМНА...
Може би това е една от причините, поради които не съм я започнала все още, но става въпрос за поредицата "Песен за огън и лед". А може би и защото, колкото и пъти да започвам сериала все се отказвам, защото не ме докосва, така както ми се иска. Съвсем същото мога да кажа и за "Властелина на пръстените". А на рафтчето тихо стои и ме гледа обвиняващо "Истории от Академията за ловци на сенки"...

*като говорим за огромни книги*
6. Не съм прочел/а тази книга, защото я купих заради корицата, а после прочетох ревютата...
Не мисля, че има книга, която да съм купила само и единствено заради корицата. А и макар и да обичам да чета ревюта, аз го правя със съзнанието, че вкусът на всеки човек е различен и затова те не оказват определящо влияние.

7. Най-плашещата книга в TBR-a ми е...
"Бляскавият двор" от Ришел Мийд. Обичам Ришел. Обожавам я. Но не съм чела други нейни книги освен тези от поредиците "Академия за вампири" и "Кръвни връзки". И определено се страхувам, че тази няма да ми хареса, защото тази авторка има специално място в сърцето ми и не искам да помрача това.

Тагвам: Ферит от Fantasy Traveler

понеделник, 10 юли 2017 г.

Цитати и пет причини да прочетете "Слънцето също е звезда"



Заглавие: "Слънцето също е звезда"
Автор: Никола Юн
Издателство: Ибис
Оценка в GoodReads: 4,15
Анотация:


Тя е реалист, той – мечтател.
Тя смята, че любовта е просто съвкупност от взаимодействащи си химически вещества, които създават временни чувства.
Tой вярва в съдбата и е убеден, че хората (най-вече те двамата) са предопределени един за друг.





Здравейте! Днес ще ви говоря за "Слънцето също е звезда", но вместо ревю ще ви дам пет причини да прочетете книгата, както и възможност да прочетете цитатите, които са ми направили впечатление и са успели да ме докоснат. 

Причини:

1. Гледните точки
Книгата е написана предимно в две гледни точки - тези на Наташа и Дейниъл, главните герои, но уникалното е, че за всеки, който участва, дори и косвено, в книгата има поне една глава и мисля, че по този начин ние получаваме възможност да вникнем в историята на едно по-дълбоко ниво.

2. Действието се развива в рамките на ден
Всичко освен епилога се развива в рамките на ден и дори не съм предполагала, че бих прочела 285 страници описващи един ден без да ми доскучае дори за миг. Но всички описания и всички допълнителни неща направиха историята много по-силна.

3. Героите
Наташа е незаконна имигрантка, която е на път да бъде депортирана обратно в Ямайка. Тя трябва да се раздели с всичко познато, с всичко, което обича. Макар и да се бори до последно тя притежава силата да приеме, че нещата са такива каквито са и че трябва да се примири с това, което животът и налага. Това в никакъв случай не означава, че не може да отстоява себе си, а характерът ѝ е доста силен и непоклатим, тя е прагматична и реалистка.
Дейниъл, винаги в сянката на брат си, сега е синът, към който родителите са по-благосклонни. Това означава, че сега той е очакваната от тях "американска мечта", а неговите мечти нямат значение, а той си пада мечтател. 

Послепис:  Мисля, че главните герои са изградени по прототип на авторката и съпругът ѝ и мисля, че това е доста хубаво и ме радва. 



4. Любовта
Макар и двамата да се различават толкова много и то в много важни отношения, това, което се случва между тях за много кратко време успява да ги промени, да ги накара да осъзнаят мечтите си, да ги накара да осъзнаят какви биха искали да бъдат и какво биха искали от живота. Любовта между тях припламва с най-ярката светлина и гори с най-горещия пламък толкова силно, макар и толкова кратко. Такава любов досега не съм срещала в книги, любов, която е достатъчно силна да отнеме всичко и точно това е по-вероятното, да дава всичко преди да дойде времето за раздяла.

5. Краят
Определено не съм очаквала това. След всичко преживяно и всички надежди и чувства не съм очаквала да стане точно това, от което най-много се бояха.
А епилога.. беше просто невероятен. Израза "като в приказките" е тук е в пълна сила. 

Плаках. Не знам дали от щастие, от тъга, от изненада или от красотата на книгата, но аз чувствах и плаках. 


Цитати:

"Хората прекарват целия си живот в търсене на обич. Стихотворения и песни, и цели романи са написани за това. Ала как да вярваш в нещо, което може да свърши толкова внезапно, колкото започва?""

"- Не вярвам в любовта.
-Тя не е религия - заявява той. - Съществува независимо дали вярваш в нея, или не."

"Животът е твърде дълъг, за да го прекараш, правейки нещо, към което си безразличен."

"Ще ти каже, че човекът пред теб, човекът, привлякъл вниманието ти по каквато и да е причина, е Единственият. И той е. И тя е. Единственият... в този момент, докато неговото или нейното сърце не поиска някой или нещо друго."

"-Просто не можех да повярвам.
- Че не ти казах
- Не. Че след всички неща, които се случиха, за да ни съберат, нещо друго щеше да ни раздели."

"Разстоянието, делящо ги от онези, които бяха някога, и онези, които са сега, е толкова голямо, че нямаме никаква надежда да си ги върнем обратно."



"Ще те допусна съвсем близо до себе си и вярвам, че няма да ме нараниш, докато съм в тази уязвима позиция. И ако доверието е една от основите на любовта, може би взирането в очите на другия е начин да я изградиш или подсилиш. А може би е по-просто от това. 
Най-обикновен опит да откриеш връзка.Да видиш.
Да бъдеш видян.
"

"Онова, за което ме е грижа, си ти и съм убеден, че любовта е достатъчна, за да превъзмогне всички подобни глупости."

"Проблемът с това, да се оставиш надеждата да те издигне на крилата си, е, че можеш да паднеш от много, много високо."

"Хората непрекъснато правят грешки. Малки грешки, като да застанеш на грешната опашка в супермаркета. Онази, на която чака и жената с десетки купони и чекова книжка.
Понякога правиш средно големи грешки. Отиваш да учиш медицина, вместо да последваш истинската си страст.
Понякога правиш наистина големи грешки.
Предаваш се."


Прочетох книгата в период, в който я почувствах много близо до себе си, до сърцето и емоциите си. Всички тези цитати, както и други ме накараха да се почувствам разбрана и определено книгата ми подейства много добре. Краят беше може би вдъхване на надежда, или пък отнемане на малкото останала, но определено ми хареса и ме накара да чувствам. 

Много благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!

четвъртък, 6 юли 2017 г.

Какво прочетох през ЮНИ и какво ще чета през ЮЛИ


Здравейте! Този месец не мога да се похваля с голям брой прочетени книги за разлика от миналия, а с написани ревюта - още по-малко и за причини мога да посоча, както последния месец от училището, познат с многото изпитвания, така и други фактори, които ме ограничиха, както от към четене, така и писане на ревюта, но за сметка на това творческата ми муза се развихри и успях да нахвърля няколко стихотворения върху лист хартия. 

Какво прочетох през месец юни? 
През месец юни четох предимно YA и мидъл грейд литература и мога да призная, че тези книги успяха да ме откъснат от действителността и да ме накарат да се почувствам по-добре.



1."Алеа Аквариус. Повикът на водата" от Таня Щевнер 

ревю

Моята оценка за книгата: 4/5
Стилът на писане беше наистина много лек и увлекателен и историята беше поднесена по много приятен начин. Мисля, че книгата е подходяща, както за по-младите читатели, така и за по-възрастните, които искат да си вземат почивка от ежедневието и да се насладят на едно топло и ненатоварващо четиво. Прочетох книгата в момент в който не ми беше до усмивки, но тя постоянно ме караше да се усмихвам. 

2. "Четирите цвята на магията" от В. Е. Шваб
Моята оценка за книгата: 5/5
В тази книга беше изграден цял нов свят, бяха разкрити нови умения и герои, изградени по-различен начин и мога да призная, че прочетох книгата на един дъх. Тя ме държа в напрежение през цялото време и ми хареса неочаквано много, понеже заради многото хвалби относно нея, очаквах да е надценена, но след прочитането и разбрах защо я харесват толкова много и нямам търпение за излизането на следващата книга.

3."Серафина и черният плащ" от Робърт Бийти

ревю
Моята оценка за книгата: 4.5/5

Тази книга е подходяща за всеки, независимо на каква възраст е и в нея всеки ще намери нещо, което да му допадне. Тя може да зароди любовта към четенето или пък да бъде приятна почивка от ежедневието.

4.  "Слънцето също е звезда" от Никола Юн
Моята оценка за книгата: 4,5/5
Прочетох книгата в период, в който я почувствах много близо до себе си, до сърцето и емоциите си. Доста неща в нея ме накараха да се почувствам разбрана и определено книгата ми подейства много добре. Краят беше може би вдъхване на надежда, или пък отнемане на малкото останала, но определено ми хареса и ме накара да чувствам. 

5. "Жега" от Силвия Дей
Моята оценка за книгата: 3,5/5
Книгата точно като заглавието си беше.. гореща. Това беше първия ми досег с творчеството на Дей, така че останах изненадана от нецензурираните еротични сцени. Новелата като жанр беше еротична и затова беше акцентирано върху сексуалното привличане и моменти предимно, но криминалният сюжет също беше свързан с останалото. Като цяло ми хареса и пак бих посегнала към книги на Силвия Дей - може би към поредицата "Кросфайър"

Какво ще чета през юли?
За месец юли съм планирала няколко книги като като количество не са много понеже първите две седмици на месеца имам учебна практика, а след това съм на почивка.



Започнах месеца с:
1."Без милост" от Лекси Блейки мисля да продължа с:
2. "Пророчеството на гарвана" от Маги Стийвотър

3. "Толкова близо до хоризонта" от Джесика Кох
4. "Тайният портал" и
5. "Златният мост" от Ева Фьолер
съм ги планирала за почивката.
А ако ми остане време и:
6. "Истории от академията за ловци на сенки"

Update: "Тъмното пророчество" от Риърдън може да замести някоя от горепосочените книги.

А вие какво планирате да прочетете през месец юли?