събота, 24 март 2018 г.

Приключенията продължават: "Алеа Аквариус. Цветовете на морето"

Заглавие: "Алеа Аквариус. Цветовете на морето"
Поредица: "Сага за Морското момиче"
Автор: Таня Щевнер
Издателство: ЕМАС
Оценка в Goodreads: 
Анотация:
Алеа най-сетне е разбрала защо открай време се чувства някак особено, някак различна от другите. Тя е морско момиче. Но не спира да я терзае мисълта какво се е случило с родната ? майка и защо подводният свят сякаш е престанал да живее. Възможно ли е тя да е единственият оцелял морски човек?
И така, екипажът Алфа Кру поема курс към обвитото в тайни езеро Лох Нес в Шотландия. Не само Алеа се надява да намери там очакваните отговори. Ленокс също се пита дали не е морски човек. И дали това не е причината за магическото привличане между двамата.
А в Лох Нес ги чакат разкрития, от които им спира дъхът...

Здравейте!! След месец отсъствие съм тук с ново ревю, тоест нова прочетена книга. Това е първата книга, която прочетох до край от края на януари насам. Май третата прочетена през 2018? Определено не съм свикнала на толкова малко четене, но напоследък не нечетенето, а именно четенето се превърна в рядкост за мен.
Тази сутрин се събудих рано и имах желание да почета.. и прочетох тази книга! Нека вече премина към ревюто! "Цветовете на морето" е втората част от немската поредица "Сага за Морското момиче" от Таня Щевнер. Ако не сте чели първата част "Повикът на водата", можете да разберете повече за книгата тук.

Втората книга започва точно от там, където е приключила първата. Вече с ясна цел, разноцветният екипаж на "Алфа Кру" потегля към Лох Нес, Шотландия. Докато стигнат до крайната цел членовете на екипажа преминават през множество приключения, затруднения и изненади, а после даже им се налага да се разделят! В крайна сметка накрая те разбулват мистерията около морските хора и морските същества, а Алеа и Ленокс откриват за себе си много повече от това на което са се надявали.


В тази книга Алеа, Бен, Сами, Тес и Ленокс са още по-близки отколкото в първата, а Ленокс вече може да се нарече истински член на екипажа, най-накрая приет по-топло от останалите. Преминавайки през все повече приключения, героите се сближават все повече и стават все по-сплотени, особено Алеа и Ленокс, а между тях се появява и трепетът на първата детска любов..


В сравнение с "Повикът на водата", в "Цветовете на морето" има повече обрати, някои от които доста неочаквани. Книгата е написана в същия ненатоварващ стил като предишната и е съвсем лека за четене. Даже би ми допаднала повече, ако беше с една идея повече дълбочина, но пък именно това и качество я направи толкова лесна за четене за мен и вероятно точно затова, че беше толкова лека е и единствената книга, която успях да прочета през последните два месеца, които бяха прекалено натоварени за по-сериозна литература. Краят на книгата обещава още една крайна цел, този път Исландия, и много нови приключения.

Коя е любимата ви книга, насочена към по-малките?

вторник, 27 февруари 2018 г.

Любими през ФЕВРУАРИ


Здравейте! Осъзнавам, че мина повече от месец от последната ми публикация, а сега дори нямам нова прочетена книга на която да напиша ревю, а по принцип дори нямам време да чета. И сега с чаша кафе и парче кекс пред мен, в това снежно и студено време, реших да напиша публикация за любимите ми неща през февруари и се надявам да ви е интересно.

Книги 

Знам, че преди малко казах, че не съм прочела книги през февруари, но преполових две и двете са ми много интересни. Причината да не съм ги прочела е многото учене, както за контролни и изпитвания в училище (всеки ден!!!), така и за кандидатстудентските изпити (пожелайте ми успех и късмет, защото ще имам нужда).

Както и да е, нека премина към книгите. Едната е "Кралска клетка" от Виктория Айвярд.

Определено ми харесва и ме радва с това, че ме връща отново в света на червенокръвните и сребърнокръвните. В малкото моменти, които съм отделила на четенето, определено съм си възвърнала желанието да чета и всеки път като я подхващам, не я оставям преди да прочета поне едни 50-70 страници.

Другата книга е доста по-различна от това, което съм свикнала да чета. Книгата се казва "Да ядеш животни" и е от Джонатан Сафран Фоер. Вероятно по заглавието вече се досещате за какво става въпрос в нея.  В нея се разкриват истини, за това как се третират животните в промишлените ферми и какво влияние оказва животновъдството върху околната ни среда. Макар и още да не съм я прочела докрай, от сега знам, че след като я прочета ще напиша ревю за нея. 


Независимо дали ще променим живота си, или няма да направим нищо, ние сме реагирали. Да не правиш нищо значи да правиш нещо.


 
Ето и едно любимо стихотворение


Песни
Някои от песните, които ми станаха любими през февруари са доста стари, някои по-нови, а други - кавъри, но несъмнено всичките ги слушах отново и отново.

SHY Martin - Good Together

No Doubt - Don't Speak


Billie Eilish - idontwannabeyouanymore


Arctic Monkeys - Do I Wanna Know? /Dua Lipa Cover/

Филми
Тук ще посоча само един, защото май гледах само
два, а единият не ми допадна толкова много. "Оглупели от любов" с участието на любимата ми актриса Джулиан Мур, както и други доста известни звезди като Райън Гослинг, Ема Стоун и Стийв Карел. Филмът беше доста забавен и приятен, както и неангажиращ и разтоварващ, а точно сега имам нужда именно от такива филми.

Четиридесет годишният Кал Уийвър има всичко- кариера, хубава къща, послушни деца и е женен за приятелката си от гимназията. Но когато разбира, че жена му Емили му е изневерила и иска развод, идеалният му живот набързо се преобръща. Кал започва да прекарва повече от времето си натъжен в местния бар, но скоро е взет под крилото на привлекателния сваляч Джейкъб Палмър, който се опитва да го научи как да преодолее раздялата с Емили… и също що е то: флиртъджийките, мъжкарските питиета и секси външния вид.

Любими моменти
lagom (шведски)
Не прекалено малко, не прекалено много. Просто правилно.

09.02.18г. 
На сладкарница с приятелки - много смях, усмивки и щастливи моменти. 

 10.02.18г. Наложи се да отида в Русе заради областния кръг на олимпиадата по философия и същият ден имах възможност да се видя с приятелка, която беше причина да опитам най-вкусната пица на всички времена!!




 21.02.18г. 
Нищо обаче не може да се сравни с момента, в който разбрах, че котката ми, която беше изчезнала се е върнала.


Разбира се има и доста моменти, които не съм включила понеже нямам снимки..

Снимки/Други 






Знам, че тази публикация беше доста.. хаотична и не знам дали отново ще напиша подобна, но
този месец исках просто да напиша нещо, а само за такъв тип публикация имах вдъхновение.
Благодаря ви за отделеното време!  :)
Кои са вашите любими.. неща за февруари?


вторник, 30 януари 2018 г.

РЕВЮ: "Леговище на сънища" от Либа Брей

Заглавие: "Леговища на сънища"
Поредица: "Ясновидците"
Автор: Либа Брей 
Издателство: ЕМАС 
Оценка в Goodreads: 4,12
Анотация:
Ийви О'Нийл, заедно с приятелите си и вуйчо си, вече се е справила с Пентаграмния убиец, всял ужас в душите на нюйоркчани. И най-сетне е осъществила голямата си мечта - да бъде една от блестящите звезди в най-звездния град. Благодарение на мистичната си способност да разчита тайните на хората Ийви влиза в светлините на прожекторите и получава името „Гадателката на влюбените“. Всички са луди по нея... освен другите Ясновидци.
​ Докато Ийви се отдава на екстравагантни партита и безспирно веселие, Ню Йорк отново е обзет от тревога. Необяснима сънна болест взема нови и нови жертви всеки ден, обществеността е склонна да търси вина у най-неоправданите. А някъде в далечината се възвисява сив мъж с цилиндър, чиито планове се простират далеч отвъд всички очаквания...
Междувременно двама Ясновидци с дарба да бродят из сънищата навлизат все по-дълбоко в лъжливата материя на съня. Хенри, пианистът в търсене на изгубената си любов, и Лин с мечтите ѝ да намери своето място в свят, който не я приема, ще се сблъскат с отмъстителна сила, тровеща сънищата им. Дали Ясновидците ще се изправят заедно срещу мистериозната болест и отново ще спасят града?
В напрегнатата втора част на „Ясновидците“ носителката на престижната награда „Майкъл Принц“ Либа Брей отново ни потапя в бурната Епоха на джаза, под чиято бляскава повърхност се крие свръхестествено зло, предвестник на наближаващата буря.
 

Здравейте!! Днес ще ви говоря за продължението на една от любимите ми книги за 2017-та - "Леговище на сънища". От ревюто ми на първата книга - "Ясновидците" можете да разберете колко ме беше впечатлила книгата и точно заради това ужасно много се радвах да започна 2018-та с тази книга.

"Ние създаваме историята, живеейки."

След като Ийви разкрива, че е ясновидка, много бързо получава славата, за която винаги е копняла, а други ясновидци също си признават, че са такива. Разбира се повечето от тях всъщност не са. :)


Но както винаги се случва, едно бедствие следва другото и след като Пентаграмния убиец вече го няма, се появява нещо още по-ужасяващо - сънната болест и никой не не може да бъде сигурен, че ще се събуди след като заспи веднъж заспи.

"Когато търси истината, човек през цялото време
се вглежда в себе си."

В тази книга към многобройните ни и пъстроцветни герои се присъединява и Лин, която също като Хенри може да броди из сънищата. Докато те опознават и се губят в света на сънищата, заедно с осъзнаването на скритите истини за съня, болестта и собствените си сили, те се доближават все повече и до опасността.
Сънят пленява все повече и повече хора, а светът се превръща във все по-опасно място..

"Не знаех какво искам освен жената, която не можех да имам."

Може да се каже, че Хенри и Лин заемаха по-главни роли в тази книга, но останалите герои също присъстваха активно. В книгата ние разбираме повече за останалите герои, повечето от които претърпяват някакво развитие, макар и конкретно за Ийви да мисля, че това развитие е в погрешната посока.
В книгата не липсваха и любовни триъгълници, та даже и четириъгълници (ако сте чели първата книга вероятно се досещате за какво говоря ;) ).

"Ние създаваме себе си. Ние съсипваме себе си. 
Отново и отново. Завинаги."

Книгата е написана по същия увлекателен начин като предишната, с неписано "Прочети още" в края на всяка глава, а новите герои, невероятната история и обратите в сюжета, също като в предишната книга, бяха повод да чета с все по-голям интерес, а реалистичното изграждане на една вече отминала епоха (и жаргона на тази епоха!!) допринасят към историята нещо по-различно от голяма част от фентъзи книгите. Либа Брей несъмнено знае как да създава бижута, а Златина Зарева - как да ги накара да изглеждат като такива. Очаквам с нетърпение да разбера какво следва да се случи с героите, както и заедно с тях да разбера защо паранормалната дейност в света (и да не се лъжем - около тях) се увеличава, така че с нетърпение очаквам третата част от поредицата - "Преди Дяволът да те пречупи". 

Благодаря на издателство Емас за предоставената възможност!

петък, 26 януари 2018 г.

19. Обич. "Думи в тъмносиньо".





Здравейте!! Днес съм решила да ви говоря за една прекрасна книга, но преди това искам да ви кажа няколко думи за понеделник - двадесет и втори януари.
На 22.01. навърших 19 години. Денят определено беше изпълнен с много емоции, прекрасни хора и много обич. В този ден успях да се видя с повечето от най-близките ми хора и получих прекрасни подаръци и още по-прекрасни моменти. Този път за разлика от миналата година не мисля да качвам снимки в публикацията и да споменавам имена, но пък реших тази публикация освен за рождения ми ден да е и за една книга, която ми беше подарена от невероятните момичета от Хеликон Русе за рождения ден. Книгата е "Думи в тъмносиньо" и я прочетох както се казва - на един дъх.

Представете си книжарница, където има градинка за четене и цял отдел с книги, които могат да се прочетат на място, може да се пише в тях и да се оставят писма и бележки в тях, но не могат да се купуват. Ето в тази книжарница е израснал Хенри - главния герой на тази история и точно в нея отново се сдобрява той с бившата си най-добра приятелка Рейчъл, която сега е сякаш съвсем различен човек и никой не знае защо.. Книжарницата е на път да бъде продадена и с нея сякаш изчезва и надеждата на голяма част от героите.. Но дали ще се справят те?..


Книгата е написана от две гледни точки - тези на Хенри и Рейчъл, които се редуват в различните глави. Чрез тях ние опознаваме както различните светове и преживявания на героите, така и начина, по който възприемат те едни и същи случки..

Книгата несъмнено е богата на най-различни и интересни герои, които просто или се харесват на читателите или моментално стават омразни, но и в двата случая го карат да изпита нещо. Не мога да кажа, че книгата ме е държала на тръни или нещо подобно понеже краят не беше много труден за предсказване, но без съмнение беше много интересна и просто не можех да я оставя и да спра да чета. Любовта към книгите в тази книга беше просто огромна, а част от многото книги и автори, които се споменават в нея ми влязоха в списъка за четене без да се замисля повторно.


"..обичам книгите чак до точките в тях. 
Обичам ги по начин, за който няма логика и доводи."

В тази книга става въпрос за много неща - любов, приятелство, загуба, книги, а и много повече - кога трябва да се откажем и да пуснем някого и кога да се борим. Както казах, в тази книга ставаше въпрос за много неща, но най-много от всичко за чиста и искрена обич и любов.

Ето и малко (или малко повечко) цитати от книгата: (изобщо не си пестях хайлайтъра)

"Ако се отказваме от нещата, които обичаме, в тежките моменти, 
светът би бил ужасно място."

"Нужно ли ти е да я разбереш, за да я обичаш?"

"Понякога науката не стига. Понякога имаме нужда от поезия."

"..поглеждаме назад и разчитаме миналото през призмата на настоящето."

"Едно е да си представиш да живееш без нещо, което обичаш. Съвсем друго е когато наистина го няма."

"..някъде напред съществува бъдеще, което чака да бъде написано. Настоящето ли? Настоящето е наше, стига да си го вземем."

"Губим разни неща, но понякога си ги получаваме обратно. Животът невинаги протича в реда, който желаем."


А любимия си цитат от книгата запазих за най-накрая:

".. думите значат нещо. Не са безполезни. Ако бяха безполезни, нямаше да могат да възпламенят революции и да изменят историята и нямаше да са онова, за което мислиш вечер, преди да заспиш. Ако бяха просто думи, нямаше да слушаме песни, като малки деца нямаше да молим да ни четат. Ако бяха просто думи, тогава нямаше да съдържат смисъл и историите нямаше да са навсякъде около нас още отпреди човечеството да се е научило да пише. Ако бяха просто думи, хората нямаше да се влюбват заради тях, да се чувстват зле заради тях, да изпитват болка заради тях, болката им да бъде облекчавана пак заради тях.."

неделя, 14 януари 2018 г.

"Единственият спомен на Флора Банкс" от Емили Бар

Заглавие: "Единственият спомен на Флора Банкс"
Автор: Емили Бар
Издателство: Кръгозор
Оценка в GoodReads: 3,55
Анотация:
Флора Банкс е на 17 и не помни нищо, защото има частична амнезия. Тя не помни на колко години е, какво е правила преди няколко часа, къде е ходила и какво трябва да върши. Затова ръцете ѝ са изписани с указания, с думи за напомняне и странната фраза - Флора, бъди смела! Живее със спомените си на 10-годишна и познава само родителите си и най-добрата си приятелка от детството Пейдж. Но една целувка променя всичко!
Дрейк - гаджето на Пейдж, в нощта преди да замине за Норвегия, целува Флора. Това е единственият спомен, който остава трайно в съзнанието ѝ. Тя е убедена, че само момчето може да ѝ помогне и да я върне към нормалния живот. Затова тръгва за далечния Свалбард, за да намери Дрейк и истината за себе си. Но намира много повече. Дали това, което ще открие, няма да промени отношението ѝ към най-близките? И как да разбере на кого да вярва, когато не може да се довери дори на себе си? Едновременно трогателна, позитивна и романтична история, но не такава, каквато очаквате!



Здравейте! Първото ми ревю за годината е на една книга, която беше едно от последните ми четива за 2017-та. Книгата ми грабна интереса заради сюжета - все пак става въпрос за героиня, която постоянно забравя и ми беше много интересно да видя как е написана. Все пак не очаквах да се различава много от обичайните книги, предназначени за тази възрастова аудитория. Обаче сгреших.

Флора е прекрасно момиче, което има семейство, което го обича, най-добра приятелка, която тя обича като своя сестра и като цяло всичко в живота и би било наред, ако не съществуваше частичната и амнезия. Единствените спомени, които остават трайно са тези, които е създала до десетгодишна възраст, а всичко след това в рамките на няколко часа изчезва, все едно никога не се е случвало.. до нощта, която бившето гадже на най-добрата и приятелка я целува, а този спомен така и не изчезва..
а след това, когато тръгва на пътешествие за да намери Дрейк, живота на Флора става по-заплетен и от преди. Флора изминава дълъг път за да го намери, само за да разбере, че хората не са такива, за каквито ги мислим, а това пътешествие се превръща по-скоро в пътуване към себе си.



"Не се паникьосвай, вероятно всичко е наред. 
Ако не е, паниката само ще влоши ситуацията още повече."

Главната героиня ми се стори много симпатична, решена млада дама, която колкото и трудности да срещаше не се отказваше, което пробуди в мен уважение към нея.
За Дрейк дори и не искам да си мисля. "Принцът на бял кон" понякога може да се окаже и голям двуличен задник. За Пейдж мога да кажа, че въпреки всичко, което се случи, тя в крайна сметка се оказа невероятна приятелка, но родителите на Флора искрено ме разочароваха. Особено майка ѝ. 

Тази книга беше написана по един доста различен начин, именно защото спомените на Флора постоянно изчезваха. Това, което се предполагаше, че е лека тийнейджърска книга, за мен се превърна в едно невероятно приключение с нотки на трилър, които ме изправяха на тръни на моменти.  Мисля, че сюжетът беше доста интересен и с крайно неочаквани обрати, а героите доста добре изградени. Тази книга определено ми даде повече отколкото очаквах от нея. 


Благодаря на издателство "Кръгозор" за предоставената възможност! 

четвъртък, 11 януари 2018 г.

Какво става с блога? (Книжни) Цели за 2018г.

Здравейте! Честита нова година с малко закъснение! Както вероятно някои от вас са забелязали вече пиша сравнително по-рядко, а за останалите - аз в малкото си публикации се старая да ви го напомня и да се извиня и реших, че е време да отделя малко повече думи за тази тема.


Какво става с мен и с блога?



Може би някои от вас знаят - тази година съм дванадесети клас. Докато повечето хора асоциират това с бала, аз го асоциирам с матури, кандидатстудентски изпити, изпити за професионална квалификация и като цяло много учене. И следователно прекарвам много повече време надвесена над сборници и тетрадки отколкото над книги, а желанието ми да пиша също не е особено голямо, а времето за това - още по-малко. Това в никакъв случай не означава, че се отказвам от блога - наистина ще се опитам да пиша по-често, както и да чета повече - все пак тези неща са ми начин да се разтоваря и да се порадвам, но все пак, ако дълго време ме няма - причините са гореспоменатите. 


(Книжни) Цели за 2018г.

Първо искам да започна като цяло с целите ми за 2018г.
Вероятно вече знаете с кое ще започна:
- Да си издържа успешно матурите и изпитите и да бъда приета в желания университет
- Да се храня по-балансирано и здравословно
- Да правя йога няколко пъти седмично - не само за тялото, но и за душата :)
- Да си поддържам bullet journal (като целта е да си помогна за изпълнението на останалите цели и задължения :D )
- Да не живея в миналото
- Да се радвам на малките неща
- Да се грижа по-добре за себе си

Книжните ми цели за 2018г. са: 
- Да прочета поне 40 книги (заради голямата натовареност, целта ми е по-малка от миналата година и все пак ми се струва доста трудна за осъществяване)
- Да пиша по-често в блога
- Обещала съм и на Гери да прочета една книга по нейна препоръка
- Да пиша повече разкази и стихове

Какви са вашите цели за 2018г.? 

четвъртък, 28 декември 2017 г.

Книжна 2017-та



Здравейте, прекрасни!! Вече е края на 2017 - време за равносметка. 
Ето какво говори статистиката ми в Goodreads:




През 2017г. съм прочела 59 книги, като целта ми беше поне 55. Неприятно ми е да призная, но миналата година прочетените книги бяха с 11 повече,а прочетените страници - с около 9000. 



В началото на 2017 си бях поставила книжно предизвикателство.
Ето и равносметката ми с изпълнените и неизпълнените цели. От повечето категеории съм прочела повече от една книга, но ще отбележа любимата ми от всяка..

Книга римейк на приказка
"Доръти трябва да умре" от Даниъл Пейдж 
Книгата е модерна интерпретация на познатата ни приказка за Доръти, Магьосникът от Оз и вещиците. Но в тази история Доръти съвсем не е добродушното момиченце, а Оз съвсем не е приятно и вълшебно място изпълнено с магия. Макар и книгата вероятно да беше единствената, която съм чела от тази категория, мога да кажа, че успя да се нареди сред любимите ми и като цяло.

Книга спечелила награди
"Момичето, което изпи луната" от Кели Барнс ревю
Книгата е много интересна и приятна за четене, подходяща, както да ни разсее от ежедневието, така и да ни накара да почувстваме нещо. Мисля, че тази книга ще успее да се докосне както до сърцата на малките читатели, така и до тези на по-големите.

Поезия
"Milk and Honey" - Rupi Kaur
Една малка, но докосваща книга. В стихосбирката се говори, както по теми, които са ежедневие, така и по теми, които са избягвани, което беше една от причините да ми хареса толкова много.


Книга, в която главният герой е момиче/жена
"Последен в мрака" от Александра Олива ревю
Голяма част от книгите, които прочетох отговарят на тази категория, но точно тази книга ми е много любима. Книгата ми хареса много повече отколкото очаквах, а аз очаквах да ми хареса много.

Класика
"Коледна песен" от Чарлз Дикенс
Първо си отбелязах целта като неизпълнена, но когато стигнах до категорията "Книга от книжарница за употребявани книги" се сетих, че съм чела тази, та даже е последната прочетена за годината и реших да я впиша и в двете категории. След много изгледани екранизации беше хубаво да прочета и книгата и мисля, че всеки трябва да ѝ даде шанс. 

Книга, която е част от поредица 
"Ангелско нашествие" -Сюзън Ий *ревю*
Започнах годината с тази книга и определено се радвам, че го направих. Книгата беше вълнуващото начало на още по-вълнуваща трилогия за ангели, любов, семейство, саможертва и всичко между това. Това реално е последната книга, ко

Трилър

"Не заспивай" -Джон Вердън *ревю*
Стилът на писане на автора е много увлекателен, а всеки къс информация, който дава е достатъчен за да можем, ние читателите, да видим части от цялостната картина, и все пак не прекалено много, така че ни държи интереса буден през цялото време. Този жанр, не е от най-предпочитаните от мен, но тази книга ми запали интереса по жанра.

Книга, която е екранизирана
Неизпълнено

Книга с красива корица
"Хайде всички да убием Констанс" от Рей Бредбъри

Корицата на тази книга успя да ме впечатли още от пръв поглед! Иска ми се съдържанието също да беше направило същото. 

Книга с интересно заглавие


"Хайде всички да убием Констанс" от Рей Бредбъри
Ще посоча същата книга от предишната категория. Честно, заглавието не хваща ли окото?

Книга, която е написана като пиеса
Неизпълнено

Книга, която е над 500 страници

"Ясновидците" -Либа Брей *ревю*

Книга, съставена от истории"Ето така я губиш" от Джуно Диас
За тази книга имах доста високи очаквания, които си останаха просто очаквания.
Някои от разказите ми харесаха повече от останалите, но нито един не успя да ме докосне силно. 


Книга, препоръчана от книжар или библиотекар
"Камъните падат, всички умират" от Линдзи Рибар ревю
Книгата ми беше препоръчана от прекрасната Ваня от книжарница Хеликон в Русе и напълно си заслужаваше отделеното време! Макар и много лека за четене, книгата съдържа в себе си важна мисъл и като цяло се различава от останалите книги от жанра.

Книга, чието заглавие се състои от една дума

"Селма" от Халил Джубран ревю

"Постепенно тя стана за мен книга, чиито страници можех да разбирам, чиито думи можех да пея, но които никога не можех да прочета докрай."

Книга, препоръчана от приятел

"Красиво бедствие" -Джейми Макгуайър 
"Красиво бедствие" беше доста лека и бърза за четене и мога да призная, че разпуснах добре с нея. Въпреки че сюжета ми хареса, някои герои постоянно ми лазиха по нервите (гледам теб Травис!), и това е причината оценката ми за тази книга да не е много висока.

Книга, която е трябвало, но не си прочел навреме за училище
Неизпълнено

LGBT+ книга
"Симптомите на това да бъдеш човек" от Джеф Гарвин ревю
Мога да кажа, че книгата беше приятна и лека за четене, макар и темите, които засягаше да не бяха изобщо леки. Не беше нещо особено като литературна творба, но смисълът, който носеше и темите, които засягаше си заслужаваха прочита. 

Книга със синя корица

"Жестока любов" - Колийн Хувър  ревю
Забавна, приятна, докосваща, да, но тя беше и много повече от това. На моменти брутална, силна и въздействаща. 

Книга, която стои от дълго време на рафтчето

Неизпълнено

Книга от книжарница за употребявани книги
"Коледна песен" от Чарлз Дикенс
По-горе вече казах няколко думи за нея.

Книга, базирана върху митология
"Чукът на Тор" от Рик Риърдън
Книгата е на Риърдън. Има ли нужда от повече думи? ОБОЖАВАМ Я!

Книга, която е излязла (или е била преведена) през 2017г.
"Момичето преди" от Дж. П. Дилейни ревю
Прочетох я за едно денонощие и си заслужаваше отделеното време и сънят, от който се лиших.




Осъзнавам, че публикацията вече става прекалено дълга, затова ще се опитам накратко да ви споделя и какво постигнах в блога през 2017г.:
-  споделих 57 публикации
- споделих 9 интервюта, 7 от които с автори и 2 - за рубриката ми за книжните професии

Освен това се радвам, че започнах да чета книги на английски език, за известно време работих за издателство и най-важното - запознах се с прекрасни книжни душички. Макар и напоследък да не съм много активна като блогър и читател се надявам да не сте ме забравили. :)

Силно се надявам да не съм ви отегчила с тази прекалено дълга публикация. Благодаря, че бяхте част от тази книжна година!
Пожелавам ви прекрасна 2018г. година!




Ще се радвам, ако споделите какви книжни цели вие сте си поставили за годината и кои от тях сте изпълнили!