събота, 17 юни 2017 г.

Circle Life TAG

Здравейте! 
От близо половин година не съм правила тагове, а след като Гери ме тагна да направя този, не се поколебах дори миг преди да започна да пиша.
В този таг става въпрос както за книги, така и за музика, филми и сериали.
Аз на свой ред тагвам.. всички желаещи да отговорят на въпросите. 
Приятно четене!

КНИГИ



1. Коя е първата книга, която добави към домашната си библиотека?
Макар и да не се сещам за точната книга, знам, че беше някоя от книгите, които се продават със списание Журнал - може би "Звездни момичета" от Джоан Колинс. Тогава, с тези книги, открих страстта си към книгите, а малко по-късно с поредицата "Академия за вампири" - любовта към тях.



2.  Креативен герой от книга, човек на изкуството.
Първият, за който се сещам, е Ейдриън Ивашков, който е един от най-любимите ми герои, от поредиците "Академия за вампири" и "Кръвни връзки". Темпераментет, на моменти краен, леко арогантен, но любящ, мил и чувстващ, той знае как да пренася чувствата си върху платното.
3.  Любим цитат от не толкова любима книга.
"Реквием" от Лорън Оливър е книга, която ме разочарова силно, но все пак имам любим цитат от нея. Ето го и него:
СЕРИАЛИ/ФИЛМИ

1. Екранизация по книга, накарала те да прочетеш самата книга.
За разлика от повечето читатели, аз предпочитам първо да изгледам филма, ако вече е излязъл и след това да прочета книгата, затова като отговор на този въпрос мога да посоча поредиците "Хари Потър", "Пърси Джаксън", "Дневниците на вампира", "Тайният кръг", "Игрите на глада", "Дивергенти", книгите "Портретът на Дориан Грей", "Преди да умра", "Три метра над небето" и "Искам те". Вероятно изпускам нещо, но в момента не се сещам за други.



2. Любима саундтрак към филм/сериал.
Макар и да не се сещам за саундтрак, се сещам за интро. Интрото на "Хари Потър", както и това на филма "Преди да умра" (все пак е Blue Jeans от Лана Дел Рей).






3. Любим актьор/актриса
Не може да се каже, че има Любими актьори/актриси с главно "Л", но една от тези, които най-много харесвам е Джулиан Мур ("Клоуи", "Мълчанието на агнетата", "Сойка-присмехулка", "Freeheld" и други).




МУЗИКА

1. Песен напомняща за книга.
Доста често се случва някоя песен да ми напомня за дадена книга, но в момента не се сещам за много примери, но тези, за които се сещам са:
"When You're Gone" от Аврил Лавин, която ми напомня за "Човек на име Уве" от Фредрик Бакман и
"Tag, You're it" от Мелани Мартинез, за която се сещах докато четях "Момичето преди" от Дж. П. Дилейни.
2. Група/изпълнител, който ти е повлиял.
Не съм съвсем сигурна. Може би Jack & Jack, чиито песни са изпълнени с чувства, които винаги ме карат да се чувствам сякаш не съм сама и в които намирам частица разбиране всеки път като ги слушам.

3. Любима песен/Любим албум.
Любимите ми песни се менят, заедно с настроенията ми и времето, но все пак винаги има песни, които ме карат да се чувствам.. разбрана, сякаш думите не идват от устните на изпълнителите, а от сърцето ми. Към момента песните са няколко, а ето ги и тях:
Jarryd James - Do You Remember 

                                          Gotye - Somebody That I Used to Know 

                                                       Jack and Jack - Wrong One 

                              Machine Gun Kelly - At My Best ft. Hailee Steinfeld


Посочи цитат от книга свързан с музиката.
"А после, без да сваля от ръцете атлазените ръкавици, засвири. Изпълняваше очарователно нежна соната с майсторството на виртуоз. Пиесата, която беше избрал, не беше нито прекалено тъжна, нито прекалено весела, но посвоему прекрасна. Никой в залата не остана равнодушен. Серафина бе смаяна от магическата сила на музиката да обединява всички, които я слушат." 
"Серафина и черният плащ" - Робърт Бийти 
 Надявам се отговорите ми да са ви били интересни.  
Вие имате ли си любим цитат от книга, свързан с музика?

вторник, 13 юни 2017 г.

Добрите обноски винаги са на мода

Заглавие: "Етикет за всеки ден"
Автор: Силке Шнайдер Флег
Издателство: СофтПрес
Оценка в Goodreads: 4,43
Анотация: 

Добрите обноски и стил на обличане винаги са на мода. Задавали ли сте си някога въпроса в кои ситуации гледате да се държите добре? Как постъпвате у дома? Къде изчезват обноските в свободното ви време?

За културния човек доброто поведение не остава на закачалката в офиса, а е същност и начин на живот.




Здравейте! Книгата, за която ще ви говоря (пиша) днес е "Етикет за всеки ден" от Силке Шнайдер Флег. Мисля, че това е първото ми ревю на нехудожествена литература, така че определено ще се различава от останалите. 

Когато получих тази книга, аз започнах да я прелиствам и да чета избирателно теми, които ми бяха по-интересни и любопитни от други, а по едно време осъзнах, че съм прочела 50 страници наведнъж без да се отегча от нищо написано в нея. За книги от този род, това е наистина учудващо, поне за мен, понеже не съм много на ти с нехудожествената литература. 
"Учтивостта е като въздуха в гумите - не ти струва нищо, но поема ударите."

Тази книга няма сюжет, няма герои, освен може би четящият, към който са отправени съветите, но за сметка на това има голяма стойност, понеже тя в много случаи може да се окаже, точно от това, което сте имали нужда.


Книгата е разделена на четири глави - "Основите на добрите обноски"; "Етикетът в личния живот"; "Бизнес етикет" и "Добрите маниери по света".
Всяка глава е разделена на теми, всяка от които, както ни поднася полезна информация, така и ни дава полезни съвети. 





"Основите на добрите обноски" ни запознава с правилата за поздрав, за езика на жестовете, важността на правилната стойка и като цяло основните маниери, които биха ни се оказали полезни при всяка ситуация.


"Етикетът в личния живот" ни запознава с тънкостите при най-различни събития и случаи в личния ни живот - партита, танци, облекли за специални случаи, етиката в спорта, посещения на представления, етикет за деца.

"Бизнес етикет" - както се подразбира и от  заглавието на главата, тук става въпрос за работа - как да напишете автобиография, правила при кандидатстване за работа, писане на писма и имейла, бизнес разговори по телефона, срещи, конференции, делови обеди и други. Мога да призная, че тази глава ми беше най-интересна.

"Добрите маниери по света" - в тази глава имаше много интересни и любопитни неща. Знаехте ли, че в Бразилия не трябва да правите знакът "ок" със събрани във формата на "о" показалец и палец? Аз не. Или, че в Полша мъжките тоалетни са отбелязани с триъгълник, а дамските - с кръг? 
За всяка страна има и по няколко мили думи на местния език, както и произношението на думите. 

 Мисля, че това четиво би се оказало полезно на всеки, който реши да го разгърне, защото тук има много информация, която е поднесена по лек и интересен начин. Във всяка глава и всяка тема са отбелязани нещата, които са приемливи и тези, които не са, както и съвети и забележки. Тази книга ни учи на неща, с които много лесно бихме могли да избегнем неловки ситуации, а и дори основните неща да са ни понятни, определено като затворим книгата ще сме се сдобили с нова информация, която в никакъв случай няма да ни навреди, а тъкмо обратното. 



Благодаря на издателство СофтПрес за предоставената възможност! 

сряда, 7 юни 2017 г.

Водата зове в "Алеа Аквариус. Повикът на водата" от Таня Щевнер

Заглавие: "Алеа Аквариус. Повикът на водата"
Поредица: "Сага за Морското момиче"
Автор: Таня Щевнер
Издателство: ЕМАС
Оценка в Goodreads: 
Анотация:
Леденостудената вода се затвори над главата ѝ. Тя отчаяно зарита с крака и загреба с ръце. Сърцето ѝ се блъскаше в ребрата - ала внезапно я обзе невероятното чувство, че то бие така не от страх, а от радост.
Морето привлича Алеа с невероятна сила, откакто тя се помни - и въпреки това не ѝ е позволено дори да доближава водата, защото я грози смъртна опасност. Това са били последните думи на майка ѝ, преди да изчезне. Как и защо родната й майка я е поверила на друга жена - тази тайна не излиза от ума на момичето. А възможност да тръгне по следите ѝ се открива, когато среща децата от екипажа Алфа Кру, кръстосващ морета и океани с платнохода "Херкулес". Но един ден силна буря изхвърля Алеа зад борда и досегът с водата й разкрива неподозирани способности и чувства. И оттогава нищо вече не е същото...



Здравейте! 
Тук съм с ревюто на една книга, която прочетох за отрицателно време и ми хареса наистина много. Книгата е първата от сагата за Морското момиче.

Тя не е от обичайните възрастови категории, които чета, понеже повече клони към middle grade и мисля, че е подходяща за 10 годишни и нагоре. Това абсолютно не означава, че не я изядох от корица до корица за три дена и то с удоволствие. 




В книгата се разказва за Алеа, която цял живот е отбягвала водата, заради алергия, която би могла да се окаже смътоносна. Дъжд, море, лед, чаша студена вода - това са неща, от които тя се страхува и отбягва на всяка цена. Когато за първи път вижда кораба "Круциус" нещо в нея трепва. А когато се запознава с екипажа му - Бен, Сами и Тес, нейният живот се преобръща напълно. 

Поради състоянието на приемната си майка, Алеа трябва да избяга далеч и "Круциус", както и новите приятелства са точният отговор. Разбира се това е безумие понеже тя не трябва да доближава водата, но гласът на сърцето ѝ е по-силен от този на разума. Поемайки по това пътешествие за откриване на истинската си майка, Алеа преди всичко открива неочаквани истини за себе си, както и приятели, които се превръщат в нейно семейство.




Бен беше много грижовен и мил и се опитваше да се справя с всичко случващо се и ми хареса как беше готов да разшири семейството си. Понякога му се налагаше да се държи строго, но честно казано - това беше съвсем нормално.


А Сами - това момче е толкова жизнено и любвеобилно! С цялата си енергия и детинска радост, той всеки път успяваше да ме усмихне.  
Тес, макар и по-резервирана, определено беше по-различна от другите, но мисля, че това и придаваше допълнителен чар, а моментите на слабост - още по-голям.

Ленокс си беше различен още от самото начало - мистериозен и потайнствен. На него мнението ми е много противоречиво. Странна птица е.


Но пък те всички са странни птици.


Стилът на писане беше наистина много лек и увлекателен и историята беше поднесена по много приятен начин. Мисля, че книгата е подходяща, както за по-младите читатели, така и за по-възрастните, които искат да си вземат почивка от ежедневието и да се насладят на едно топло и ненатоварващо четиво. Прочетох книгата в момент в който не ми беше до усмивки, но тя постоянно ме караше да се усмихвам. 
Водата призова Алеа да открие същността си, но призивът на водата не беше само към това. Той беше и за приятелство, обич и приключения и аз нямам търпение да се докосна до втората книга от сагата. Ако искате и вие да се потопите в света на Морското момиче - не се бавете.
Водата зове!




Ето и един красив трейлър към тази красива книга. 
https://www.youtube.com/watch?v=eTfFWQosz3Y



 Благодаря на издателство ЕМАС за предоставената възможност!

неделя, 4 юни 2017 г.

May Wrap-up & June TBR


Здравейте! Тук съм отново с месечната ми равносметка за месец май, както и планираните книги за юни. 

MAY WRAP-UP


Мога да призная, че количеството книги, прочетени през май много ме радват, а като съдържание голяма част от тях също. Ето ги и тях.


1."Detention Land: Lip Service" - Susan Orion 

Моята оценка за книгата: 3,5/5

Главите, в които главният герой беше в стаята за наказания ми бяха доста интересни, но главите, в които той си припомняше отмниали неща ми бяха леко скучни. Но мисля, че историята има потенциал да се доразвие, понеже идеята наистина е интересна.


2."Чукът на Тор" - Рик Риърдън
Моята оценка за книгата: 5/5
Риърдън отново успя да ме остави без думи. Нямах представа колко са ми липсвали книгите му, докато не прочетох тази. И сега ръцете ми сърбят да посегна към продължението.. продължението, което все още го няма. Мисля, че Риърдън отново успя да създаде интересен сюжет, а към вече любимите ми герои се присъедини и Алекс! А подмятанията към другите поредици на Риърдън бяха безценни и ме накараха да се смея високо. Припомних си защо този автор ми е любим.

3."Жестока любов" - Колийн Хувър *ревю*
Моята оценка за книгата: 5/5
Колийн Хувър успя да ме впечатли по един много добър начин. Книгата, макар и написана в много лек и увлекателен стил, изобщо не беше лека. Беше забавна, приятна, докосваща, да, но тя беше и много повече от това. Тя беше на моменти брутална, беше силна и въздействаща. Докато на моменти изтръгваше смях, неведнъж изтръгваше и сълзи.


4."Момичето преди" - Дж. П. Дилейни *ревю*
Моята оценка за книгата: 4/5
Краят мен беше неочакван, моментът на истината - също. Книгата беше много интересна, държеше ме на тръни през цялото време и определено сюжетът беше различен, замисълът - уникален и героите все пак някак познати. Прочетох я за едно денонощие и си заслужаваше отделеното време и сънят, от който се лиших. 

5."When the Moon was Ours" - Anna-Marie McLemore
Моята оценка за книгата: 5/5
Тази книга беше С-Т-Р-А-Х-О-Т-Н-А!! Просто невероятна! Много интересна история, чудесен сюжет, прекрасни герои, невероятен начин на писане. Дни наред не можех да спра за нея след като я прочетох.



6."Бог и гадното копене" - Георги Савов
Моята оценка за книгата: 4,5/5
Мисля, че книгата е любимата ми съвременна българска книга. Заради неприятни "сблъсъци" с други съвременни български книги постоянно очаквах да изникне нещо и при тази, но това така и не се случи. Историята беше доста интересна и макар и да липсваха много динамични сцени, прочетох книгата с голям интерес. 



7."Гондолата на времето" - Ева Фьолер *ревю*
Моята оценка за книгата: 4,5/5
Книгата беше много увлекателна и едва успявах да я оставя настрани, когато трябваше да спра да чета. Неведнъж успя да изтръгне от мен смях и неведнъж - сълзи. С нея освен, че се насладих на времето, през което четях, аз научих любопитни факти за живота във Венеция през 15-ти век и останах благодарна, че съм родена в 21-ви. Ева Фьолер беше първана немска авторка, чиято книга прочетох и определено не останах разочарована. 



8."Къщата на езерното дъно" - Джош Малерман 
Моята оценка за книгата: 3/5
Макар и с много интересен сюжет, за мен тази книга не беше добре реализирана. Нито като завършеност, нито като стил на писане. Просто не беше моята чаша чай.

9. "Жената и мъжете, които бях" - Димана Йорданова 
Моята оценка за книгата: 4/5
Мога да кажа, че имаше някои доста добри творби, които по някакъв начин отразяваха чувствата ми и даваха глас на чувствата и думите, които не можех да изразя. Имаше и такива, които не ми допаднаха толкова много, но тези, които ми харесаха определено бяха повече.


Мислиш,
че разделите са прости -
единият се качва на влака,
другият ляга на релсите.
Но ето че на пръста ти конецът
се затяга все по-здраво с времето.
Напомня ти за влакове,излизащи от релси.




10. "Етикет за всеки ден" - Силке Шнайдер Флег
Моята оценка за книгата: 5/5

Книгата е наистина доста полезна, със съвети, както за ежедневието, така и за официалните случаи. Тази книга със сигурност би бъде полезна с по нещо за всеки, който и даде шанс и аз се радвам, че го направих.
"Учтивостта е като въздуха в гумите - не ти струва нищо, но поема ударите."

June TBR


1. "Алеа Аквариус. Повикът на водата" - Таня Щевнер

2. "Тютюн" (
първи том) - Димитър Димов

3. "Четирите цвята на магията" - В. Е. Шваб

4. "Серафина и черният плащ" - Робърт Бийти

5. "Сиси - неочакваната императрица" -Алисън Патаки

6. "Слънцето също е звезда" - Никола Юн

Някои от книгите, които си избрах са доста обемни или пък са извън комфортната ми зона, така че се надявам да успея да прочета всичките до края на месеца. Определено всяка от книгите ми звучи интересна и нямам тъпрение да се потопя в тези нови светове.
А вие какво прочетохте през месец май?


събота, 27 май 2017 г.

Пътешествие през вековете с "Гондолата на времето" от Ева Фьолер


Заглавие: "Гондолата на времето"
Автор: Ева Фьолер
Издателство: Ибис
Оценка в GoodReads: 3,96
Анотация:
Седемнайсетгодишната Ана прекарва лятната си ваканция във Венеция. По време на една от разходките си из града вниманието ѝ е привлечено от червена гондола. Странно. Не са ли всички гондоли във Венеция черни? Когато няколко дни по-късно Ана посещава известната Историческа регата, в навалицата е бутната във водата и е спасена от изключително чаровно младо момче, което я издърпва в... червената гондола. И преди Ана да успее да слезе и да се върне обратно на кея, изведнъж въздухът около нея започва да трепти и светът пред очите ѝ изчезва...
Когато идва отново на себе си, Ана разбира, че годината е 1499-а. Не ѝ остава нищо друго освен да се справи със ситуацията, в която се е озовала. Но всеки един ден е истинско изпитание - без козметика, без топла вода и медикаменти и най-вече без връзка с интернет и любимия ѝ айпод. Междувременно Ана търси начин да се върне обратно в настоящето и докато се опитва да разреши загадката около пътуването си във времето, непрестанно попада на Себастиано, мистериозното момче от гондолата. Скоро тя разбира, че озоваването ѝ в миналото всъщност съвсем не е случайно...
Пресъздавайки прекрасно живота във Венеция през XV век, подправена с романтика и поднесена с изключително чувство за хумор, историята ще ви завладее от първата страница и ще задържи интереса ви до последната.
~


Здравейте! Този път съм тук с ревюто на една книга, която далеч не отговаряше на
очакванията ми. Тя помете всичките ми очаквания и ги остави далеч зад себе си. Това, което получих като ѝ отделих време.. това беше великолепно и аз нямам търпение да ви говоря за нея!

Една скучна лятна ваканция, прекарана във Венеция, много бързо се превръща в нещо  много повече от това. Когато Ана,по грешка пада във водата е спасена от мистериозното момче, което е видяла по-рано. Точно той, Себастиано, я издърпва в червената гондола. Този миг е повратен, както за живота на Ана - начало на нейното пътешествие, така е и начало на книжното пътешествие на нас, читателите.


Ана се озовава в миналото, а по-точно в 1499-та година.. и всичко, за което копнее от този момент нататък е да се прибере. Но за да го направи, тя трябва да изпълни мисия, за която си няма представа - нито каква е мисията, нито какво точно трябва да направи. А когато дойде моментът всичко ще бъде различно.. тя също.


Ако кажа, че Ана (поне в началото) е типична тийнейджърка, няма да излъжа. Прекарва времето си в интернет, с нос забит в айпода, отделя повече внимание на това, което и пишат приятелите, отколкото на това, което ѝ говорят родителите ѝ. Интересува се от неща, от които би се заинтересувала почти всяка тийнейджърка.
Когато се връща назад, в далечния петнадесети век, тя, съвсем очаквано, не приема това хладнокръвно и спокойно. Не иска да остане да живее там и не мечтае тя самата да пътува във времето. Ана е уплашена и просто иска да се върне вкъщи.
Това в нея ми хареса - това, че беше реално изграден герой, без преувеличения и без нереално представяне. На някои това, че желанието ѝ не беше нищо повече от това да се върне в своето време, може да се стори като мрънкане или безхарактерност, но за мен това беше реалистичност. 



Себастиано от своя страна е красив, с много добро чувство за хумор, мистериозен и едновременно с това, носещ голяма отговорност на плещите си и може би точно заради това - още по-привлекателен. Това, което не ми хареса в него беше, че през цялото време се опитваше да държи Ана в неведение, а ставаше въпрос именно за нейния живот. Все пак постоянно следваха мигове, в които той беше супер очарователен и след това всичко му беше простено.

Относно Клариса съм доста раздвоена - държеше наистина много на Ана и това си личеше, но постоянно лъжеше и лъжеше и вероятно за цялата книга тя не направи нищо повече от това да лъже, освен онова в края. Все пак мисля, че си заслужи края, който получи. 

Бартоломео ми беше много симпатичен и много се радвам за него. 

За семейство Малипиеро, особено за Алвизе, просто нямам думи. Ненавист, може би, е това, което изпитвам към тях? Почти омраза. 


Стилът на писане на Ева Фьолер е много повече от увлекателен, а начинът по който е създала и изградила героите - няма нужда от думи за това, понеже чувствата, които имам към всеки от тях, мисля че е достатъчно доказателство за това, колко добре ги е изградила. Искам да кажа и няколко думи за корицата на книгата. Прекрасна е, потайна, все пак загатваща, както за магията наречено време, така и за града, в който се развива действието. Много ми харесва и една чуждестранна корица. Първо мислих да отрежа горната част, която ми харесва особено много и да кача нея, но реших да ви я покажа цялата. Ето я и нея: 


Книгата беше много увлекателна и едва успявах да я оставя настрани, когато трябваше да спра да чета. Неведнъж успя да изтръгне от мен смях и неведнъж - сълзи. С нея освен, че се насладих на времето, през което четях, аз научих любопитни факти за живота във Венеция през 15-ти век и останах благодарна, че съм родена в 21-ви. Ева Фьолер беше първана немска авторка, чиято книга прочетох и определено не останах разочарована. Нямам търпение да прочета продълженията - "Златният мост" (книга втора) и "Тайният портал" (трета), която излезе преди няколко дена. Докато аз се отправям към тези четива, на вас горещо ви препоръчвам изпълнената с вълшебства "Гондолата на времето".

Благодаря на издателство "Ибис" за предоставената възможност!

вторник, 23 май 2017 г.

Игра на маски в "Момичето преди"

Заглавие: "Момичето преди"
Автор: Дж. П. Дилейни
Издателство: СофтПрес
Оценка в Goodreads: 3.71

Анотация: 
ПРЕДИ теб бе тя. СЕГА е мъртва.
Къщата е архитектурен шедьовър. Минималистичен интериор. Простор и светлина. Перфектното място да изтриеш болката. Да се преродиш. Но има правила. Загадъчният архитект, проектирал жилището, изисква желязна дисциплина и пълен контрол. Въпреки невероятните системи за сигурност този дом не е крепост, той е школа. Изисква, проверява, променя.
В мига, в който Джейн прекрачва прага на Фолгейт Стрийт 1, тя е покорена от усещането за хармония, което носи къщата, и привлечена от деспотичния й създател. Скоро обаче научава, че миналото на перфектното жилище е белязано с кръв. Ема – момичето, живяло тук преди, умира при неясни обстоятелства. Докато се опитва да разкрие мистерията, Джейн разбира, че общото между нея и Ема не е единствено невероятната външна прилика. И тя като Ема е на прага на ново начало след изживяна трагедия. Сега взема същите решения, доверява се на същите хора и е заплашена от същия край.

Здравейте! Днес съм тук за да говоря за една много различна и специална книга, която, макар и от няколко месеца да е на пазара, продължава да привлича все повече читатели. Това е"Момичето преди". И е невероятна! 

Моля, направете списък на всички вещи, без които не можете.

Когато Джейн е одобрена да живее във Фолгейт стрийт 1, тя няма никаква представа в какво се е забъркала. Ема, момичето, живяло там преди - също. 


Къщата на Фолгейт стрийт 1 е скъпо струваща, налагаща много права и ограничения, минималистична, умна, оборудвана с най-изтънчените технологии, които сами да се приспособят към човека и променят човека към добро. Или поне такава е целта. За да наеме човек къщата на Фолгейт Стрийт 1, той трябва да попълни десетки тестове, да се съгласи със стотици условия и правила, а след това, ако архитектът е доволен от резултата да се видят за интервю. Това рядко се случва. В крайна сметка този, който иска да живее в къщата, трябва да получи одобрението му.

Всяко едно от момичетата върви по едни и същи пътища, спи в едно и също легло, посещава едни и същи места и носи едни и същи бижута. Всяко едно от тях се отдава на властния Едуард - мистериозния архитект на къщата и се заплита в сложен пъзел.

И двете момичетa тръгват по една и съща пътека за да разберат какво се е случило с предишната - Джейн с Ема, а Ема с покойната съпруга на Едуард.
Дали уликите, сочещи към една и съща посока сочат към правилната? 
Джейн и Ема, макар и да си приличат много на външен вид и да тъпчат едни и същи пътеки, разликите помежду им с всяка страница се разкриват, а ние все повече се доближаваме до истината, много добре скрита някъде под повърхността между много лъжи, болка, страх и неочаквани случки и събития, които ме караха да настръхвам отново и отново. Докато нашите героини се опитваха да стигнат до истината, те все по-добре осъзнаваха, че никой не е такъв, за какъвто се представя и всичко, което се случва е игра на лъжи и манипулации, истинска игра на маски.

Краят мен беше неочакван, моментът на истината - също. Книгата беше много интересна, държеше ме на тръни през цялото време и определено сюжетът беше различен, замисълът - уникален и героите все пак някак познати. Прочетох я за едно денонощие и си заслужаваше отделеното време и сънят, от който се лиших. А на корицата се любувам постоянно - семпла, все пак някак си символична и много красива. Всеки следващ прочетен трилър ме кара да обичам жанра все повече и съм наистина много доволна, че постоянно попадам на толкова добри книги. Със сигурност я препоръчвам. 

PS: След прочитането на книгата доста неочаквано, у мен се породи желание да декорирам стаята си по-минималистично. Наистина доста странно, особено при всички събития, които се случиха в книгата, а по-точно в къщата, а това не са неща, които искам да ми се случат, както и на който и да е друг. 

Благодаря на издателство СофтПрес за предоставената възможност! 

сряда, 17 май 2017 г.

Работа мечта на книголюбителя (2): Библиотекар - част 1



Здравейте! 


Тук съм с втората публикация от рубриката "Работа мечта на книголюбителя". Както виждате от заглавието, този път става въпрос за библиотекарите.
Първоначално бях планирала да има една публикация за тях, но понеже повече хора проявиха желание да участват, реших да разделя публикацията на две такива. 
Грета Цуфелде, Младен Минев и Диана Гривева са библиотекари в Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе.
Хайде да се потопим в книжно настроение с техните отговори! :)





Кога откри страстта си към книгите? С коя книга?
Младен: Може би с "Мечо Пух". Не съм сигурен обаче. Беше преди много години все пак.
Младен Минев
Грета:Страстта ми към книгите се появи в моето детство. На село имахме много книги, които подреждах и пренареждах - най-интересната игра в горещите летни следобеди. Първата книга, която силно ме развълнува и прочетох няколко пъти беше "Обърнатото дърво" на Кришан Чандар.
Диана:Сложен въпрос, по-скоро със сложен отговор...Чета от както съм се научила да го правя. Четях си книгите от задължителния списък, от библиотеката на нашите. Не подбирах много, много :-) Докато едно горещо лято не попаднах на сестрите Бронте и "Джейн Еър" и "Брулени хълмове" - онова дебело издание на Световна класика. Да съм била на 12 години. И УАУ - то мистерии, то любов, нямах търпение да прочета какво се случва.  И после по някоя телевизия (не че по него време имаше много :-) ) излъчиха "То"! Издирих книгата и се " влюбих" в Краля! Така и до днес!

Как реши да избереш тази професия?
Младен:Мама беше библиотекарка. Съответно израстнах пред погледа на всички нейни колежки. А един ден ми се откри възможност да кандидатствам там по програмата за Студентските практики. Дълго време, след приключването на тази програма търсих работа и тогава ми се обадиха от библиотеката. Веднага приех без да се замислям.
Грета:Изборът ми не беше съзнателен, имах силно влечение към професията и това предопредели пътя ми. Кандидатствайки във Великотърновския университет се надявах да ме приемат точно това, и така и стана.
Диана:Професията ме избра. Исках да стана археолог. Пак вдъхновена от книга ("Гръцкото съкровище"), но на изпита бях с контузена дясна ръка, писах трудно, не изкарах перфектната оценка и ме приеха библиотечно-информационни дейности. Мислех втората година да се местя другата специалност, но нещо ме накара да не го правя.


Какви са предимствата и недостатъците на тази професия?
Младен:Предимства и недостатъци ли? Това винаги е на кантар. А и е дълга тема. Едно нещо може да е и предимство и недостатък в зависимост от обстоятелствата.
Грета:Предимствата са, че ако човек има съответна нагласа и нужди, може да се възползва от неизчерпаемите запаси информация. Може да си позволи, въпреки цялостната натовареност на професията да се радва на книгите. Може да се развива и да надгражда личностните си качества. Недостатъците - това е висококвалифициран умствен, дори творчески труд, непосредствено свързан със създаването, съхраняването, разпространяването и социализацията на духовните ценности, а обществото не си дава сметка за това. Подценяват ни. Хората изпадат в изумление, когато научат, че за да си библиотекар трябва да имаш висше образование.
Диана:Предимства много. Всеки ден има по някое предизвикателство - да откриеш най-точната информация за читателя, да успееш да намериш неоткриваемото - " голяма книга с червена корица, която четох като дете", аз научавам нещо ново. И т.н. Много още може да се каже. Недостатък за мен има само един - недостатъчното заплащане :-(

Кое е нещото, което те радва най-много по време на работа?
Грета Цуфелде
Младен:Колектива. Въпреки някои различия, те са най-добрите, с които съм работил до сега.
Грета:Най-много ме радва, когато съм полезна на читателите. И когато съм научила нещо ново, когато съм попаднала на интересна книга. Също така, по време на работа много ме радват минутите за почивка, когато отделям време за любимите си колеги :Р
Диана:Да видя, че човекът е получил удовлетворение от посещението си в Библиотеката. Намерил е неговата книга, написал е мейл на внука в Америка, прочел е днешния вестник...

А кое те разстройва най-много по време на работа?
Младен:За мое голямо щастие, почти нищо. Дори нещо да ме разстрои, досега до книгите ме успокоява.
Грета:Колкото по-малко очаквания имаме, толкова по-щастливи ще сме. Ако имаш правилните очаквания, няма да се разстройваш лесно. Наскоро отделих много време и старание да задоволя търсенията на читател, след което той се оплака. Работата с хора е нещо много непредвидимо - понякога те зарежда с положителни емоции, друг път те разстройва.
Диана:Пренебрежителното отношение към моя и труда на колегите. Често от страна на по-висши органи, не толкова от читатели и потребители.

Доста често съм чувала твърдения от типа на „Младият човек не чете.” Вярно ли е според теб и според наблюденията ти в библиотеката?
Младен:Младите четат. Този мит за мен е разбит. Виждам всеки ден как  деца, младежи и девойки идват, за да си намерят дадена художествена литература. Специализираната я оставям на страна. Тя е отделен въпрос. Факт е, че се интересуват от нови заглавия. А, че търсят класици- това е по-радващо за мен.
Грета:Днешните млади хора вероятно четат също толкова, колкото тези от преди 20, 30 или 50 години. В библиотеката редовно идват млади хора, които си взимат книги за тяхно лично удоволствие, а не само учебна литература. Разбира се, че четат. Дори днес четенето е особено модерно занимание, според мен.
Диана Грегева
Диана:Който има потребност да чете го прави. И винаги е било така. Купува си книги, идва през ден в Библиотеката. Тези, по задължение, не са четящи. Да, голяма част от младите четат на сила, по задължение. След завършване на училище повече не стъпват в библиотека. Но има и други, които го правят заради удоволствието от четенето. Не са хиляди, но ги има :-)

Ако беше на самотен остров, кои три книги би взел(а) със себе си? Защо?
Младен:Уф.... Няма ли как да се материализира от някоя паралелна Вселена някоя библиотека? Но все пак: "Властелина на пръстените", "Островът на съкровищата" и "Дракула"... И също така, понеже определено ще ми остане място в багажа - "Джурасик парк" и "Изгубеният свят"
Грета:"Водосрез", "Метро 2033" и "Отвъд разлома" - защото си ги купих и още не съм ги прочела
Диана:Труднооо... Само три не биха ми стигнали... Пък да реша кои три книги да взема съвсем. Та може би "Триумфалната арка", чела съм я сума пъти, но не ми омръзва. Има всичко - война, любов, живот, смърт... Някоя книга от Света на диска, Тери Пратчет. Да кажем " Посестрими в занаята", но все още не мога да реша кого обичам повече - вещиците и Грибо или стражите. Страхотен хумор и чудесна пародия на исторически събития или класически произведения. Разтоварват ме тези книги, жалко че няма да има повече. И третата - Стивън Кинг "Тъмната  кула"! Е, не една книга, но... Ще стане мнооого дълго обаче ако обясня защо. :-)

Кой е любимият ти цитат от книга?
Младен: "Как мразя да излизам прав" Малкълм от "Джурасик парк" 
Грета:
"Алексис - рече ми той, - ще ти доверя нещо, малък си още и няма да го разбереш, ще го разбереш, когато пораснеш. Слушай, чедо мое: Господ не могат го побра седемте ката на небето и седемте ката на земята, ала го побира сърцето на човека. И затова внимавай, Алексис, жив да си, внимавай да не нараниш никога сърцето на човека!" - "Алексис Зорбас" Никос Казандзакис
Диана:„…нощем всичко става по-осезаемо…Нищо вече не изглежда така трудно; мислиш, че си в състояние да постигнеш всичко, а ако не успееш, го заместваш с мечти.“
„И човек става свободен едва тогава, когато няма за какво да живее.“
Ремарк "Триумфалната арка"


Би ли заменил(а) работата си за някоя друга?
Младен:Нееее! Всичко е Ок! Е, има известни изключения... те пак са за друга дискусия.
Грета:Да, мисля че бих станала бавачка на малки бебета панди. Също така все още си мечтая да стана астронавт (космонавт се наричаше някога). Иначе не, не бих.
Диана:Май не... Освен ако някога не притежавам една мечтана книжарница с масички за кафе, кресла за четене и детски кът с приказки и играчки. ... Но май това не е много различно от работата ми сега :-)

а това е част от читалнята, която
носи много уютна и спокойна
атмосфера.
Какво би искал(а) да споделиш с всички, които обичат и не обичат да четат?
Младен:Книгата те хвърля в едно друго време и пространство. Тя те откъсва от злободневните проблеми. Потопи се в други светове, галактики, превъплати се в героите на Шекспир или Саймък. Ще се почувстваш по- добре, ще бъдеш различен. Направи го и ще усетиш ефектът на доминото. Ще искаш все повече и повече да четеш, ще поглъщаш изреченията със страст, каквато никога до сега не си усещал.
Грета:На тези, които не обичат да четат ще кажа, че много изпускат, но това си е техен проблем. На тези, които обичат да четат ще кажа - браво, четете бързо, бъдете любопитни и не се плашете от дебели книги!
Диана:Четете бе, хора! Така инсталираме софтуер в мозъка си :-)

Има ли нещо, което искаш да добавиш?
Младен:Закривам заседанието. (Да, голям съм зевзек. Какво да направя)
Грета:Професията на библиотекаря е като всички други професии и не печели много, като я идеализираме. И все пак е голямо щастие да си Властелинът на книгите!
Диана:Май прекалих с писането, извинете!

Много благодаря на Младен, Диана и Грета за отделеното време като искам да благодаря на Грета и за проявената инициатива и огромната помощ, която ми оказа! 


Благодаря!
-Сю :)