понеделник, 16 октомври 2017 г.

"Времето отвътре" и разговори с Хелън Дънбар


Здравейте!
Не мога да ви кажа колко много се вълнувам!!
Неведнъж съм ви споменавала "Парченца от нашия живот" от Хелън Дънбар.
Тази книга много бързо се превърна в една от най-любимите ми, а по-късно имах възможност и за интервю с прекрасната Хелън.

Сега с огромна радост искам да ви споделя, че вече на българския пазар може да намерите още една нейна книга, а именно "Времето отвътре".



Преди няколко месеца получих съобщение от Хелън, в което тя ми съобщи за предстоящото българско издание на книгата и ми предложи аз да разкрия българската корица в публикация в блога и аз нямах никакво търпение да се стигне до този момент. Първоначалната идея претърпя промени, но все пак ето ме тук, говоря ви за тази книга - ще ви я представя накратко, ще ви покажа невероятно красивата ѝ корица, а след това ще ви говори и самата Хелън, а най-накрая ще ви очаква и изненада, която сме ви подготвили с издателство AMG Publishing така че продължавайте да чететете.. 

„Последното, което видях, преди колата да се вреже във водата, беше прелитащ орел на фона на небето.
Спомням си как скосените му криле изпълваха целия мръсен прозорец. Въздухът го издигаше високо, обещавайки му магия – изглеждаше свободен.
Мечтаех за тази птица.
Но вече нямам мечти.
Имам само спомени.“


Пет години след ужасяващ инцидент Горди Алън се опитва да превъзмогне случилото се с помощта на своя полубрат и най-добър приятел Кевин. Двамата се подкрепят, за да преодолеят трудностите, но точно когато изглежда, че нещата се връщат по местата си, биологичният баща на Горди отново се появява в живота му. Тази неочаквана промяна може да струва на 15-годишното момче всичко, включително и връзката със Сара – единственото момиче, спечелило доверието му. Бездната в ума на Горди става все по-дълбока, а от нея трябва да се измъкне сам. Дали обаче ще намери сили да го направи?

Хелън:

Работех на свободна практика за образователно издателство и "Времето отвътре" се появи след поредица журналистични бележки, в които бях писала за жени, които са убили децата си по запомнящи се начини. Но след това, за нещастие, имаше един случай през 2011, където жена е направила опит да удави децата си в реката, но едното е оцеляло. Това ме накара да се зачудя какъв ли живот би имало това момче и как би могло да продължи напред след такава трагедия.
Действието в книгата се развива пет години след случката и проследява живота на 17-годишния Горди Алън, който живее с неговия полубрат Кевин и неговия баща. Но точно когато изглежда сякаш нещата се нормализират, биологичният баща на Горди, човекът, който го обвинява за действията на майка му, се появява в картината, настоявайки за място в живота му.
След като книгата беше в първо лице, тя всъщност беше доста трудна за писане. Трябваше да позволя на Горди да влезе в главата ми, и също да прекарам време изучавайки ПТСР и четейки записи за страдащи тийнейджъри, както и научавайки повече за ефектите от травми  получени през детството. 
Най-възнаграждаващото нещо относно тази книга и издателската ми кариера беше обратната връзка, която получих от моите тийн читатели. Те предимно бяха от рода на "Благодаря, че показа, че има изход от болката.". Защото много тийнейджъри се справят със загубата на човек, който не е успял да види светлината в края на тунела. Въпреки че пътешествието на Горди не е от лесниете, и макар и той да вижда себе си като слаб, с помощта на хората до него, той успява да намери силата, която не е знаел, че притежава за да се бори срещу миналото. Мисля, че това съобщение понякога се губи, когато ти си в най-тежкия период от живота си.

Любимите ми моменти от книгата са тези за Горди и неговият брат Кевин, но този параграф обобщава книгата за мен:

Думите на Кевин звучат в ушите ми. Да го преодолея? Останалите хора преодоляват ли нещата от рода на тези, които майка ми направи?
Понякога ми се иска да бях загубил крак или нещо друго. Всеки може да разбере това. Те никога не разбират, когато нещо вътре в главата ти се е пречупило. 

В края на краищата, аз се заех да пиша книга за вътрешната сила и осъзнаването, че има повече възможности и начини за помощ в твоя свят, отколкото можеш да си представиш. Горди има силна система за подкрепа, но му отнема дълго време за да го осъзнае, както му отнема дълго време да осъзнае, че вътрешната сила не е само в това да помага на себе си, но и да помага на тези, които обича.

Силно развълнувана съм за това, че тази книга ще се издаде в България. Българските ми читатели ми оказват голяма подкрепа, а издателство AMG Publishing свършиха чудесна работа с всичко. Трябва да кажа, че корицата, които са създали е вероятно любимата ми от всички мои книги и нямам търпение да я имам в библиотеката си.

За мен беше голямо удоволствие отново да си поговоря с Хелън, да разбера повече както за самата книга, така и за историята зад нея. Авторката несъмнено умее да създава интересни и докосващи сюжети, които успяват да хвърлят светлина върху някои от темите, за които не се говори много.
Книгата можете да си поръчате от тук.

А сега.. за изненадата, която сме ви подготвили с издателството:
Един от вас ще има възможност да спечели бройка от книгата. 

За да се запознаете с условията на giveaway-a посетете страницата на AMG Publishing във Фейсбук. Пожелавам ви успех! 


И последно.. имам един въпрос към вас.. 
Обичате ли да четете книги от този тип, които разкриват някои болни теми в по-близък план? 
Лично на мен са ми много любими, но винаги успяват да ме разплачат, но ме карат и да чувствам. 

неделя, 8 октомври 2017 г.

"Кради като артист" от Остин Клиън

Заглавие: "Кради като артист"
Автор: Остин Клиън
Издателство: AMG Publishing
Оценка в GoodReads: 3,86
Анотация:
Всеки човек носи в себе си креативност, с която може да направи живота си необикновен, но не всеки се осмелява да я отключи.
„Кради като артист“ представя десет принципа за трансформация, които ще ви помогнат да откриете артистичната си страна и да започнете да водите по-творчески начин на живот.
Според Остин Клиън нищо не е оригинално, затова той призовава да бъдете смели, да се учите от работата на другите, да смесвате и измисляте наново, за да откриете себе си. Тази книга е вашият водач по пътя към креативността – вдъхновяваща и позитивна, със забавни илюстрации, примери от света на изкуството, полезни съвети от личния опит на автора и цитати от големи имена като Гьоте, Марк Твен, Гюстав Флобер, Дейвид Бауи и много други.


Здравейте! 
Аз отново изчезнах за няколко седмици, но сега се появявам с кратко ревю. 
В малката си книжка Остин Клиън ни дава десет съвета, които да ни помогнат да намерим артистичната си страна. В тази книга артистът не ни представя нови и нечувани идеи, не ни предлага нещо невиждано досега, но ни представя нещата по интересен и обобщен начин в една малка книга.

Първият и най-важният от тях е... Кради като артист!
Кражба?! Може би се чудите дали няма да е плагиатство. Поне при мен това беше първият въпрос, който си зададох. Но става ясно, че авторът не говори за това да подражаваме само на един артист, а на колкото се може повече. В крайна сметка те ще успеят да ни вдъхновят достатъчно за да създадем нещо уникално без да имаме нужда да копираме или плагиатстваме. От тези неща и без това никога няма нужда.
"Изкуството е кражба."-Пабло Пикасо
Няма да ви споделя всички принципи, а любимите ми. След като започнах с първия продължавам с... Напиши книгата, която искаш да прочетеш!
Повечето хора съветват да се пише това, което се знае.. а това е начинът да се убие креативността.
Пишете! Пишете това, което ви харесва, пишете това, което искате да прочетете, пишете и пишете докато не останете изумени от това, което сте написали. 


Използвай ръцете си!
На компютър е много по-лесно да се изтрие нещо, много по-лесно да редактираш нещо още преди да си го завършил и в крайна сметка да не ти остане нищо от това, което си писал. Клиън има две бюра в стаята си - едно дигитално - с компютър, лаптом, принтер и други дигитални устройства, а друго с моливи, химикали, хартия, което се отличава с липса на всякаква електроника. Той ни съветва първо да си създадем проекта на бюрото без електроника, а после да си пренесем работата и да я редактираме в другото. Идеята всъщност е доста добра и ми допада много. И смятам, че без дигиталните устройства вероятността да се разсеяме значително намалява.

Според артиста е много важно да имаме и странични занимания и хобита.
Все пак всеки се нуждае от разпускане, а това, което ни радва, често може и да ни вдъхнови да вършим основната си работа по по-добър начин.



Няма да говоря много за тази книга, понеже в нея се говори достатъчно.
За мен тази книжка беше много приятна за четене, с доста полезни съвети, придружени от интересни илюстрации и подходящи цитати. Прочетох доста малко книги през изминалия месец и съм щастлива, че тази беше една от тях.
Ако искате да разпуснете и едновременно да се вдъхновите горещо ви препоръчвам тази книга. 





Благодаря на издателство AMG Publishing за
приятната изненада и предоставената възможност!

събота, 23 септември 2017 г.

Цитати и пет причини да прочетете "Малката билкарница в Монмартър"

Заглавие: "Малката билкарница в Монмартър"
Автор: Донатела Рицати
Издателство: СофтПрес
Оценка в GoodReads: 3,64



Анотация: 

Добре дошли в малката билкарница в Монмартър. 
Мястото, което събужда надеждата.

Виола смята, че е изгубила всичко. Съпругът й е мъртъв, семейството – отчуждено. Дори професията, в която винаги е намирала опора, вече не й носи радост. Виола е природолечител, а е трудно да лекуваш чуждите болки, когато не можеш да овладееш своята собствена. Единственият шанс за ново начало на младата италианка е да се върне в Париж – там, където за първи път изучава тайните на натуропатията и открива малкото магазинче за билки на сестрите Фльоре-Бюри. Сред уханията на цветя и есенции, сред стари приятели и нови познати, Виола започва да пише първата страница от новия си живот. Но миналото не може да бъде изтрито. То напомня на Виола за себе си, разкрива й невероятен дар, оставен от любовта на живота й, но и неподозирани тайни. А някъде там – между лекотата на свободата и тежестта на лъжите, настоящето проправя път за нова любов.

Здравейте! Знам, че съм много редовна и напоследък рядко пиша, но ето ме сега с нова публикация. Искам да ви говоря за "Малката билкарница в Монмартър" и да ви дам пет причини да я прочетете. 

1. Атмосферата
Това е книга все пак, каква ли атмосфера може да създаде?
Отговорът на въпроса е много прост. Представете си Париж, аромат на лавандула, мента, най-различни билки.. или за по-невероятно усещане.. в зимно време да стъпите в топлия магазин, ухаещ на най-различни билки, пренасящ ви назад във времето.. уютно кътче, което ви кара да забравяте за всичко поне за малко.. а кориците с аромат на лавандула помагаха за усилването на това чувство..


2. Начинът на писане
Не исках да използвам думата стил понеже това, което имам предвид не е само стила на писане, който е лек и ненатоварващ, но и това, че в почти всяка глава е поместена непозната за мен информация свързана или с иридологията или с чакрите.

3. Засегнатите теми
В книгата са засегнати теми, които не са сред най-популярните, някои, от които всъщност набират популярност. До преди тази книга не се бях заинтересовала от чакрите, природолечението, а за иридологията дори не бях чувала. След прочитането на тази книга тези теми ми привлякоха вниманието достатъчно за да искам да разбера повече за тях и да потърся информация. И всъщност много се радвам за това, понеже, ако не друго поне си обогатих общата култура. 

4. Реалистичният начин, по който е написала
В книгата нещата не се случват пресилено. Нито прекалено бързо, нито прекалено бавно. Нещата не са преувеличени, така че няма точки, в които напрежението да се усеща във въздуха, но това прави книгата за мен една идея по-добра. Мисля, че се подразбира, че повече се влека от фентъзи или книги от различни жанрове с YA насоченост, но четенето на книги от различни жанрове напоследък ми харесва все повече, а книги като тази определено допринасят към това.

5. Самата книга
Тази книга не е нито за самопомощ, нито е от книгите, които са наръчници в някои области (в случая визирам природолечението и иридологията), но все пак в нея са преплетени, както художествена литература, така и нещата, които отбелязах преди малко и мисля, че комбинацията е наистина много добра. Едновременно с интересната история по ненатрапчив начин се поднася полезна информация, а в крайна сметка от всичко това има и поука.. 

Мисля, че всичко това е невероятно и не мисля, че имам какво друго да добавя, затова ето няколко цитата:

"Спомням си, че когато ми разказваше това, си помислих колко се възхищавам на невероятната сила на жените. Продължавам да се изненадвам от нея и до ден днешен. 

Изгкежда, извира от някакъв неизчерпаем кладенец, скрит в най-дълбоките кътчета на души, изковани от стомана. Борби, лишения, болка - никое нещастие не може да ги сломи. Възраждат се, събират парчетата от цял един живот и ги съшиват отново като чисто нова дреха."

"..не можеш да избягаш от болката, съкровище, ако ще да стигнеш и до края на света. Ако не убиеш своите призраци, те ще продължават да те преследват, където и да отидеш."

"Дали действителността съществува извън нас, или е само отражение на нашите страхове и тайни желания?"

"..не се налага да се насилвам да бъда друга освен себе си, няма загатвания от никакъв род, няма стратегии, няма потайни игрички. И няма рискове."

"Животът е непредвидим; такива са и човешките същества."

Благодаря на издателство СофтПрес за предоставената възможност!

четвъртък, 14 септември 2017 г.

Какво прочетох през АВГУСТ и какво (ще) чета през СЕПТЕМВРИ




Здравейте! Осъзнавам, че доста закъснях с тази публикация, но нямах вдъхновение да пиша, нито желание да чета. Преминах през вероятно най-дългият читателски застой за последните две години. Броят на книгите, които прочетох през месец август е оскъден, а за септември - засега върви още по-бавно. 


Какво прочетох през август? 




1. "Толкова близо до хоризонта" от Джесика Кох ревю
Моята оценка:  4,5/5


"Мисля, че имам нужда от това. Нуждая се от човек, който понякога да надраска гладката повърхност, вместо да гледа отвъд нея. Точно така. Искам момиче, което да ме опознае истински."

Тази книга ме накара да изпитам много неща - радост и тъга, смях и сълзи, яд и болка. Имаше моменти, в които просто затварях книгата и се опитвах да се успокоя преди да продължа. Авторката е преминала през много неща заедно с Дани и тези неща са я белязали за живот, а вече и мен. 

2. "Мислещият човек" от Джеймс Алън 
Моята оценка:  4,5/5
Тази книга не ми каза нищо, което не знаех досега, но тя несъмнено успя да ме накара да се замисля за всяко писано нещо в нея. Маркера и листчетата за отбелязване не успяха да си починат понеже постоянно отбелязвах това или онова.

"..всеки е творец на собствения си характер, ваятел на душата си и градител на съдбата си.."
3. "Ето така я губиш" от Джуно Диас
Моята оценка:  3-3,5/5
За тази книга имах доста високи очаквания, които си останаха просто очаквания.
Някои от разказите ми харесаха повече от останалите, но нито един не успя да ме докосне силно. Да, Юниор нямаше вина за това, че изгуби свои близки, но за жените, които изгуби - не можеш да си негодник и да очакваш награда или нещо хубаво в замяна. Просто не.


4. "Генът IFS. Визия за здраве" от Инес Субашка
Мини ревю и интервю с прекрасната Инес - тук
Моята оценка:  5/5
"Генът IFS: Визия за здраве"  не е поредната книга за здравословно хранене, за отслабване, тренировки - тя е много повече от това. Осъзнаване, самоосъзнаване, начин на живот.. каквото и да кажа няма да е достатъчно, понеже значението и за мен е неописуемо много. 

Какво (ще) чета през септември?



Голяма част от месец август и една трета от месец септември прекарах над една книга, която беше много интересна, но аз просто не можех да се насиля да чета каквото и да било. В крайна сметка тази книга ме извади от застоя и ме "светна" за няколко нови теми, от които преди не се бях заинтересувала, а за някои дори не бях чувала.
Тази книга е.. "Малката билкарница в Монмартър" от Донатела Рицати и скоро ще ви посоча 5 причини да я прочетете. Не знаех дали да я причисля към август или септември, но в крайна сметка реших да я посоча като първа прочетена за септември.

Ето ги и останалите книги, които планирам да прочета през месеца:
2. "Кради като артист" от Остин Клиън
3. "Повелител на сенките" от Касандра Клеър
(просто няма как да си държа ръцете и очите далеч от книга на Каси)
4. "EMPIRE V" от Виктор Пелевин, която засега изглежда обещаваща и доста интересна
5. "Чаках точно теб" от Стефана Белковска

Имам чувството, че с началото на учебната година желанието ми да чета ще се увеличи драстично, но, разбира се, ще се опитам да балансирам. Към всички ученици - на добър час!

         и.. един въпрос.. Как се справяте, когато имате читателски застой?

понеделник, 28 август 2017 г.

Инес Субашка и "Генът IFS: Визия за здраве"

Ако четеш само книгите, които всички четат, можеш да мислиш само онова, което всички мислят. Генът IFS ще ви даде инструментите, с които да реализирате потенциала си и да изваете физиката си, такава каквато я искате, без да се подлагате на лишения и ограничения. Лишения трябват там, където липсват знания. Да знаеш е равнозначно на свободата да избираш! Генът IFS.
 Здравейте! Днес с огромно вълнение ще ви говоря за "Генът IFS: Визия за здраве" от невероятната Инес Субашка, но повече от мен ще говори тя самата. Тези, които следят блога ми по-редовно вече знаят, че през последните месеци в живота ми настъпиха промени от към начин на хранене, физическа активност от рода на тренировки и йога - като цяло се опитвам да се придържам към по-здравословен начин на живот и това ми влияе много добре. Когато се присъединих към групата IFS Lifetime Challenge: Започни днес, влез във форма ЗАВИНАГИ като вниманието ми беше насочено предимно към тренировките. Но ми беше нужно съвсем малко време за да осъзная, че не само количеството и калориите са важни, а даже повече от тези неща е важна същността на храната. Мога да кажа, че от тогава насам се опитвам и лека по лека успявам да водя все по-здравословен начин на живот и се чувствам все по-добре в кожата си - не само физически, но и психически. Защо говоря за това? Защото исках да стигна до това как тази група, как блога на Инес, как "Генът IFS: Визия за здраве" ми промениха живота.
"Всъщност животът е способността да се учим и променяме в отговор на натрупания опит."

"Генът IFS: Визия за здраве"  не е поредната книга за здравословно хранене, за отслабване, тренировки - тя е много повече от това. Осъзнаване, самоосъзнаване, начин на живот.. каквото и да кажа няма да е достатъчно, понеже значението и за мен е неописуемо много. 
"Винаги когато срещаме трудност да постигнем нещо, причината се корени в това, че сме прекалено фокусирани върху търсенето на оправдания вместо върху намирането на решения."
Много бързо Инес се превърна в мой идол с това, което прави за себе си, за околните, с позитивната енергия и мотивация, която излъчва.. В началото на публикацията ви обещах, че тя ще говори повече от мен, така че без прекалено много приказки преминавам към това.. 
Разкажи ни малко за себе си. С какво се занимаваш, какви са целите ти, какво те мотивира и тласка напред?
Ако трябва да обобщя всичко в едно изречение – опитвам се да покажа на хората, че живот, в който не си реализирал физическия потенциал на тялото си, не е пълноценно изживян. Обожавам движението и непрекъснато търся начини, чрез които можем да съхраним здравето си, така че да можем да разгърнем потенциала на тялото си. Имам зала за кондиционни тренировки; екип от 10 звездовищни съмишленика; блог, книга. Целите ми нямат граници, защото колкото повече постигам, толкова повече хоризонти се разкриват пред мен. Това, което ме мотивира е всичко това, което още не съм реализирала и опознала, а знам че мога да направя. Това, което ме тласка напред, са всички моменти, в които съм смятала, че не мога да продължа, а след това съм извървяла толкова дълъг път и съм направила много повече, отколкото съм подозирала. Това ме мотивира да знам, че и този път няма да е по-различно.
Какво правиш в свободното си време?
Не бих казала, че имам много свободно време, но аз живея за това, което правя. Всяка минута ми е запълнена със залата, сайта, онлайн програми, семинари, тренировки. Когато имам малко време, обикновено чета или се разхождам.
Как и защо реши да напишеш "Генът IFS. Визия за здраве" ? Беше ли трудно да подбереш информацията, която да включиш в книгата?
Реших да напиша Генът IFS, защото тя е само стъпалото към всичко друго, което искам да споделя с хората. За мен тя е базата и в нея исках да дам една различна гледна точка и да накарам хората да се замислят, че всичко, за което търсят отговори е много близо до тях и вече го знаят – просто го игнорират, защото търсят нещо много по-сложно и по-специално. 
Срещна ли затруднения по време на писателския процес? А на издателския?
По време на писателския процес, пренаписах книгата три пъти и сигурно щях да я пренапиша още веднъж, ако не бях решила, че просто ще издам още една книга след това. С издателския процес не съм имала проблеми.
Как се промени живота ти след след издаването на книгата?
Животът ми не се е променил. Това, което се промени е, че сега се чувствам свързана с още повече хора и с всяка продадена книга, знам че имам още един приятел, съмишленик и още един човек, който гледа в същата посока и който ще предава мисията ми на хората около себе си.
Вероятно постоянно получаваш положителни отзиви за нея - как ти въздействат? А отрицателните, ако има такива?
Винаги се радвам на съобщенията, в които хората споделят как съм променила живота им и как съм им помогнала да пресътворят себе си и най-накрая да постигнат това, което са мечтали. Отрицателните са доста малко и в повечето случаи не са градивни, а по-скоро от хейтърския тип. Това не ме смущава, защото винаги казвам, че единствения шанс на някои хора да се докоснат до успеха е да принизяват постиженията на другите. Това говори зле за тях, а не за мен или моите усилия.
Сега пишеш втора книга, нали? Би ли могла да ни разкриеш повече за нея?
Тя ще излезе съвсем скоро, така че ще го оставя като изненада.
Има ли книга, която би препоръчала на всички читатели? Защо?
"Школа за Богове" на Стефано Д‘Анна… защото е моята Библия :)
Ще споделиш ли с нас любимия ти цитат/цитати?
Нямам любим цитат. Във всяка книга откривам нещо. Но освен споменатата книга, обожавам и „Писма до един млад поет“ на Рилке. Препоръчвам я. :)
"..не смятайте, че този, който се опитва да ви утеши, живее без усилие сред простите и тихи думи, които понякога ви действат така благотворно. Животът му е изпълнен с много грижи и скръб и изостава толкова много зад Вас. Но ако би било другояче, той никога не би намерил тези думи"
-Райнер Мария Рилке
Какво би споделила с хората, които искат да започнат да водят здравословен начин на живот и какво би ги посъветвала?
Няма време да отлагате себе си. Всяка промяна е трудна, защото ни изважда от зоната на комфорт, но колкото по-скоро започнете, толкова по-далеч ще стигнете. Можете всичко. Само трябва да действате, а не да отричате. 


Линк за закупуване на книгата: тук
Сайт: тук
Профил във ФБ: тук
Страница във ФБ: тук
Група във ФБ: тук 
Профил в Инстаграм: тук

Много искам да благодаря на Инес за отделеното време, цялата мотивация, излъчване и всичко, което прави. Благодаря ти, Инес! 

петък, 25 август 2017 г.

БЛОГ ГОДИШНИНА


Здравейте! 
Днес блогът ми навършва една година!! През тази една година мисля, че блогът ми, заедно с мен претърпя много промени, прогрес, стъпка по стъпка стана по-добър и като цяло постигнах доста, както спрямо блога, така и спрямо мен самата.

Поддържането на блог ме научи на постоянство - по принцип не съм много постоянна.
Научи ме да си изразявам мнението без да се притеснявам.
Показа ми, че мога да постигна това, което поискам стига да влагам в него част от мен.


През тази една година, аз:
- публикувах 63 публикации
- написах 31 ревюта
- гледанията на блога към момента наброяват 44 670
- работих съвместно с няколко издателства
- за кратък период от време работих като PR на издателство "СкайПринт"

- запознах се с невероятни автори като Хелън Дънбар, Александра Олива, Ева Фьолер и имах възможността да ги интервюирам, а много скоро в блога ми ще се появят още две авторки
- запознах се с невероятни хора, някои от които ми станаха много близки
- с моя приятелка - Алекс, създадохме книжната група "Книжен кръстопът" във ФБ
- създадох страница във ФБ към блога - "Queen of Lunae Libri" 

- и разбира се, не на последно място - четох много книги с огромно удоволствие


Моите приятели и семейство ме подкрепяха през цялото време и ме насърчаваха да продължа да правя това, което ми носи удоволствие - БЛАГОДАРЯ!
Благодарна съм и за всичкия позитивизъм и всяка хубава дума, а и за градивната критика, получени през изминалата година. Всичко това ми помагаше да продължавам да развивам блога си все повече и повече.


Макар и напоследък да не съм много активна нито като блогър, нито като читател, аз все още чета и пиша за удоволствие и се надявам да успея да правя тези неща по-често.

Благодаря на всички ви за това, че посещавате това книжно кътче! 

сряда, 23 август 2017 г.

"Мислещият човек" - малка книжка с много (с)мисъл

Заглавие: "Мислещият човек"
Автор: Джеймс Алън
Издателство: SkyPrint
Оценка в Goodreads: 4,23
Анотация:

Животът ни изцяло зависи от нашите мисли. Това е основната идея в тази книга, използвана десетилетия по-късно и в "Тайната" на Ронда Бърн. Истината винаги може да бъде казана с прости думи. Според Джеймс Алън нашата сила е в умовете ни. Веднъж открита, за нея няма граници - тя оформя характера, направлява действията, предоставя възможностите. И променя живота ни към добро.
"Самоконтролът е сила; правилната мисъл е власт; спокойствието е мощ."


Здравейте! Часът е три през нощта, а аз пиша това. Преди малко прочетох "Мислещият човек" от Джеймс Алън и едва се стърпях да не започна да пиша още като бях в началото, защото това беше моментът, в който тя започна да ме въздейства. 
"Действието е цветът на мисълта, а радостта и страданието - нейните плодове; така събираме ние сладката и горчива реколта на онова, което сме посели."
С тази книга Джеймс Алън... не открива топлата вода. Той не казва нищо, което никога преди не е било казвано. Не разказва и история, която не можеш да спреш да четеш. Тогава защо да я четеш? Е, ако се водиш по тази мисъл, хайде, помисли отново. В тази книга авторът говори за... мисълта. Всички мислим. Постоянно мислим. 
Но какво мислим? Как мислим? До какво водят мислите ни? 
"..всеки е творец на собствения си характер, ваятел на душата си и градител на съдбата си.."
Ние правим толкова много неща всеки ден.. толкова много мисли препускат през главите ни и влизат в действие.. но толкова много от мислите ни никога не виждат бял свят и умират още в зародиш. 
"Душата привлича онова, което тайно желае - което обича, но и от което се бои."
Свикнали сме дотолкова с ежедневието и да правим всичко по навик, че от нас не остава нищо. Постоянно искаме промяна за нещо - било то дребна или в огромен мащаб. Но какво правим за да постигнем промяната? Продължаваме да живеем по шаблона, който сме си изградили и не правим нищо за да излезем от него и да посегнем към мечтите си. С мисълта можем да променим толкова много неща, но ние предпочитаме лесното. В тази книга се говори за това. За мисълта. За истината. За промяната. За живота. Целите, мечтите, мечтателите, действието, идеалите. 
"Не може да има напредък или постижения без определени жертви, и нашият светски успех ще бъде правопропорционален на степента, с която преодоляваме егоистичните, разточителни мисли и съсредоточаваме ума си, за да развиваме плановете си и да засилваме решителността и увереността в себе си."
Тази книга не ми каза нищо, което не знаех досега, но тя несъмнено успя да ме накара да се замисля за всяко писано нещо в нея. Маркера и листчетата за отбелязване не успяха да си починат понеже постоянно отбелязвах това или онова. Отново и отново се замислях и отново и отново обмислях моите мисли и избори и как те са ме довели до мястото, където съм сега. Макар и книгата да не ме е научила на нещо ново, тя успя да ми повлияе в голям мащаб. Успя да ме впечатли силно и се нареди на едно от челните места в класацията за любими книги. Препоръчвам ви я силно и горещо - 84 страници, които се прочитат неусетно и а след себе си оставят следа.